Той извърта поглед настрани, захапва устната си и започва да клати леко глава. После очите му отново се връщат на моите.
– Ти ме обичаш.
– Обичам те. И имам нужда от теб. Имам нужда да си силен и здрав. Имам нужда да разбереш колко много те обичам. Имам нужда да знаеш, че аз също не мога да живея без теб. Бих умряла, преди да те загубя.
– Не те заслужавам, Ава. Не и след живота, който съм живял. Никога не съм имал нещо, което да ценя или да искам да защитя. А сега имам и това ми носи странна смесица от пълно щастие и абсолютен ужас. – Оглежда всеки сантиметър от лицето ми. – Губя контрол с теб, Ава. Не мога да го предотвратя. Наистина не мога.
– Знам – въздишам. – Знам, че не можеш – добавям, притискам се към гърдите му и поемам топлината му. За първи път имам чувството, че напълно го разбирам. Той е живял безгрижен, лишен от чувства и ред живот и не знае какво да прави с всички тези новооткрити усещания.
– Ти страдаш заради мен – казва той, заровил лице в косата ми.
– А ти заради мен. Аз нямам проблем с миналото ти. И докато те имам и си силен, ще се справям с него. Не то ме наранява, а ти. Нещата, които правиш сега. – Той ме издърпва от гърдите си.
– Ти си абсолютно луда – казва той нежно и притиска устни към моите. – Абсолютно откачена.
Приветствам меките му устни. Това е единствената част от мен, която мога да движа, без да изпитвам прорязваща болка.
– Луда съм от любов по теб. Моля те, не си причинявай това отново! Гърбът ме боли.
Той се отдръпва и се мръщи леко.
– Все още съм ти бесен.
– И аз не съм много щастлива с теб.
– Не мога да те докосвам – мърмори той и ме целува по цялото лице.
– Знам. Как е твоят гръб?
Той се подсмихва и продължава да покрива лицето ми с целувки.
– Добре съм. Просто съм ти бесен. Трябва да те раздвижим или ще се схванеш.
– Много съм си добре схваната – споря. Щастлива съм да лежа тук, а той да ме целува от глава до пети.
– Няма шанс, жено. Трябва ти лавандулова баня и малко крем на гърба. Не мога да повярвам, че от всички мои членове избра най-нестабилния.
– Така ли? – Не ме интересуваше. Просто подадох камшика на първия, който го прие.
– Така. – Той отделя устните си от лицето ми и присвива недоволно очи към мен. – С Джон трябваше да се видим днес, за да обсъдим изключването му. Наблюдавах го от известно време. Поведението му е малко особено напоследък и докато някои жени харесват грубата му сексуална игра, други не са доволни. Той ги кара да се чувстват неудобно и това е проблем. – Израз на съжаление преминава по лицето му и аз знам, че той мисли, че е трябвало да изхвърли Стив по-рано. – Не беше направил нищо, което да ни даде повод да го изхвърлим до снощи.
– Аз го помолих – опитвам се да облекча вината на Джеси. Не искам да повтаряме всичко това.
– Има правила, Ава. – Той ме целува и захапва леко долната ми устна. – Обсъдихте ли границите?
– Не – едва сега осъзнавам колко глупава съм била.
– Той наруши много правила и трябва да си отиде.
– Не си го спомням. Не беше на празненството по случай годишнината. – Щях да запомня това самонадеяно лице.
– Не, тогава беше на смяна.
– Смяна?
Джеси се усмихва. Това е чудесна гледка.
– Той е ченге.
Кашлям, а след това потръпвам.
– Какво?
– Полицай е.
– Ти заплаши ченге, че ще го убиеш?
– Бях полудял. – Той маха кичур коса от лицето ми и се вглежда замислено в мен. – Мислех си...
Не ми харесва как звучи това. Изглежда на него също не му харесва.
– За какво?
– Ами... за много неща. Но първото е, че трябва да говоря с Патрик за Ван дер Хаус.
Знаех си, че няма да ми хареса това, което смята да каже, но не виждам начин да се измъкна. Микаел е равностоен на пенсионния фонд на Патрик и аз знам, че той ще умре, когато му кажа, че повече не мога да работя с датчанина. О, Боже!
– Днес е понеделник! – бълвам и се размърдвам в опит да стана.
Ръцете му бързо натискат раменете ми и ме връщат обратно.
– Наистина ли мислиш, че ще те пусна да отидеш някъде? – поклаща той глава. – Слушай, това не беше единственото, за което си мислех – казва и започва да дъвче устната си.
О, не!
– Какво?
Той се приближава още повече до мен.
– Не мога да живея без теб.
– Знам това.
– Но не защото се тревожа, че ще се върна към навиците от миналото си. Обичам те, защото ти ми даваш цел. Ти изпълваш огромна празнота в мен с твоето красиво лице и твоя дух и въпреки че правя живота ти много по-труден... – иронично повдига вежда, – искам да знаеш, че и ти затрудняваш моя.
Разсмивам се силно и незабавно потръпвам, но Джеси не се присъединява към моята истерия. Устните му се свиват и хватката му върху хълбоците ми се стяга.