– Аз не затруднявам живота ти, Джеси Уорд. – Веждите му подскачат още по-високо. Той очевидно не е съгласен, но аз слагам длан върху устата му и прекъсвам контраатаката. – Ти току-що каза, че запълвам огромна празнота с духа си...
– И с красивото си лице – мърмори той в ръката ми.
Извъртам очи.
– Част от този дух е моят непрекъснат стремеж да се преборя с твоята неразумност. Ти никога няма да се отървеш от тази малка част от мен, която въстава срещу теб, и няма да искаш да го направиш. Ето защо съм различна от другите жени в имението, които са ти лизали задника твърде дълго време. – Сега аз повдигам вежда иронично, а очите му се свиват леко в отговор. – Аз ти се отдадох напълно. Всяка моя част е твоя. Никой никога не би могъл да ме отнеме от теб. Никога. И знам, че част от проблема е в това, че искаш да бъда различна от другите жени.
– Няма други жени в живота ми – спори той през дланта ми.
Натискам по-силно устните му.
– Но трябва да знам нещо.
Веждите му подскачат. Той не може да отговори, защото дланта ми притиска твърде силно устата му.
– Ти искаш да ме държиш настрана от жените в имението, но какво мислиш за секса? – питам и усещам, че се хили под ръката ми. Отдръпвам я. Да, това е неговата дяволска усмивка. Той е красива гледка, въпреки че не съм щастлива, че се смее на моя въпрос. Той полага много усилия да ме облича подходящо според него самия. Кара ме да нося дантела – причината за тази молба вече е очевидна – и не иска да пия.
„О, Боже!“
Причината за това току-що зашлеви невероятен шамар на мозъка ми.
– Ти не искаш да пия, защото смяташ, че ще правя това, което си правил ти, когато си се напивал. Мислиш, че ще искам да се чукам с всеки шибан мъж, който попадне пред погледа ми – буквално изкрещявам тези думи и усмивката му се стопява. Не му давам възможност да отговори на предишния ми въпрос и го засипвам с друг. Добре, не точно въпрос, а по-скоро заключение.
– Би ли внимавала за езика? – Той се извърта по гръб само с едно леко изсъскване.
О, не! Надигам се, като пренебрегвам собствената си болка, и го възсядам.
– Това е, нали? Това е причината.
Гледам как Джеси приема думите ми. Не може да спори с мен, знам, че съм го хванала. Той въздъхва дълбоко и отваря уста, но нищо не излиза. Отново си поема въздух, но въпреки това нищо не излиза. На третия път най-накрая проговаря.
– Не е само това, Ава. Ти си уязвима, когато пиеш.
– Но това е една от причините, нали? – Знам, че другата са мъжете, които приемат, че участвам в играта.
– Да, предполагам – признава.
– Добре, ами сексът? – питам. Трябва да знам. Той иска да съм напълно различна във всичко от жените в имението, но все пак ме чука до безсъзнание.
Усмивката му се връща.
– Вече ти казах това. Не мога да ти се наситя.
– Сънливият секс постига достатъчно.
– Да, така е, но между нас има невероятно привличане. Никога не съм изпитвал подобно чувство преди.
Сърцето ми препуска в гърдите и за първи път от вчера то е изпълнено с щастие. Той никога не е изпитвал нещо подобно преди. Но е спал с десетки жени. Или със стотици? Усмивката ми изчезва.
– Какво чувство?
Ръцете му се отпускат на хълбоците ми.
– Чисто блаженство, бебче. Пълно задоволство. Абсолютна и цялостна любов, разтърсваща земята и цялата вселена.
Усмивката ми се връща.
– Така ли?
– О, да. Истински рай.
Падам върху гърдите му.
– Ох!
– Внимавай! – Той ме изправя. – Много ли те боли? – Докато чака отговора ми, в погледа му проблясва гняв. Моля се Джон да е приключил със Стив, преди Джеси да го е докопал.
– Добре съм – размърдвам се. – Какво ще правя с работата?
Докъде ме доведе този уикенд? Усмихвам се вътрешно. Имаше разточително пазаруване, изобилна храна, прекалено скъпи бижута, пищна дантела, невероятен купон, ексцентрично предложение за женитба, много невероятен секс, дрогиране, бой с камшик...
Изстенвам. Това беше един невероятен уикенд.
– Успокой се! Говорих с Патрик. – Джеси сяда и премества и двама ни в края на леглото.
– Има ли някого в живота ми, когото все още да не си прегазил? – питам сухо.
Той става и ме поставя на краката ми, а прекрасната му голота е точно пред мен.
– Не бъди нагла – предупреждава ме той напълно сериозно. – Защото по задника ти няма белези от камшик, жено. Както и да е, защо домът ни изглежда така, сякаш е бил преобърнат от крадци?
О, забравих за това.
– Търсех нещо.
Той се намръщва.
– Какво? – пита, но аз долавям намек за предпазливост.