Наблюдавам внимателно изражението му и езика на тялото му, но не мога да ги разгадая.
– Нищо.
Той ме обръща настрани от себе си и ме повежда към банята, като с една ръка държи лакътя ми, а с другата – задника ми. Липсата на любопитство за това какво съм търсила само засилва подозренията ми. Той никога не би приел такъв неясен отговор.
– Какво каза на Патрик? – питам, докато той ме поставя да седна върху мивката.
– Казах му, че си припаднала в събота и че си си наранила гърба.
Идеята е добра.
– Той не се ли изненада, че ти му звъниш?
– Не знам и не ми пука. – Той пуска водата във ваната и се връща при мен. – Виж какво си направила с красивото си тяло – казва той тихо, докато гледа отражението на гърба ми в огледалото. – Няма да те чукам по гръб за известно време.
Вълна на разочарование преминава през мен, когато поглеждам в огледалото през рамо.
– Това ли е? – питам невярващо. Чувствам се, като че са ме одрали жива, а всичко, което свидетелства за моето мъчение, са няколко дълги червени белега и един със засъхнала кървава коричка.
– Какво искаш да кажеш?
Намръщено откъсвам очи от болезнените рани и поглеждам към Джеси, който има подобно на моето изражение, но още по-сърдито. Хващам бедрата му.
– Обърни се – заповядвам и го избутвам на разстояние от себе си. Виждам гърба му и въздишам. Той има два пъти повече белези, повече кръв и много повече, което да му напомня за гадния ден, който преживяхме вчера. – Виж, твоите са по-хубави от моите.
Той се обръща и ме приковава с гневен поглед, сграбчва горната част на ръцете ми и ме разтърсва леко.
– Млъкни, Ава!
– Извинявай! – Защо говоря такива глупости? – Просто боли толкова силно и мислех, че ще изглежда много по-зле.
– Изглежда достатъчно зле. – Той ме пуска и се връща при ваната, като налива малко лавандулово масло и разбърква водата с ръка.
Накланям глава настрани и се възхищавам на голотата му, докато разклащам крака и развъртам рамене в опит да възвърна подвижността им. Трябва да се отпусна. Чувствам, че мускулите на раменете ми са вързани на възли. Седя търпеливо на мивката, докато Джеси отива за кърпи и оправя безпорядъка, който съм оставила. Той прави всичко това мълчаливо, без да ме погледне нито веднъж. Знае какво съм търсила.
– Слизай – казва, предлага ми ръка, а на лицето му е изписано очакване, но аз отказвам и слизам сама внимателно, като свалям боксерките си и отивам към ваната. Влизам вътре и внимателно присядам във водата, която предизвиква щипещо усещане по кожата ми.
Джеси се качва във ваната и се потапя, като само леко изпъшква, когато водата докосва гърба му. Той стиска раменете ми и нежно ме придърпва да се отпусна върху гърдите му.
– Не се бори с мен. – Ухапва ухото ми и аз се сгърчвам. Той ме обгръща през раменете с ръце, свива крака около мен и аз се чувствам защитена в него.
Добре тогава. Време е за приказки във ваната.
Отпускам глава на рамото му и се наслаждавам на усещането, което сутрешната му брада ми носи, като се докосва до лицето ми.
– Значи Стив е изхвърлен?
– Да.
– Без да му зададеш нито един въпрос?
– Не, освен дали предпочита да бъде погребан, или кремиран. – Отговорът му, въпреки че е груб и твърде остър, е точно отговорът, на който се надявах. – Причинявам ли ти болка?
– Не, добре съм – уверявам го. – Значи същото важи и за Сара?
„Бум!“
Джеси спира насред сгушването, а аз продължавам да правя бавно кръгове по бедрото му с показалец, сякаш не съм задала току-що въпрос, който знам, че е деликатен. Стив нямаше сексуален интерес към мен, поне не дълготраен, но Сара явно има към Джеси. И докато моят дебелокож мъж изглежда не забелязва романтичния ù стремеж, от мен зависи да контролирам щетите.
– Какво общо има Сара с това?
– Тя те нарани.
– Аз го поисках от нея.
– Аз поисках същото от Стив – отвръщам спокойно.
– Да, но Стив знаеше, че си забранена, че си моя. Той пресече ясна граница, която аз начертах, и то не само относно това с кого е упражнил гадостите си, но и как го е направил. Въпреки че първото е моят основен проблем. – Захапва меката част на ухото ми, за да е сигурен, че знам, че има предвид мен. Кого другиго? – Приел е камшик от жена, която не е срещал преди, и не е изяснил границите. Можеше да си умствено нестабилна, а той да няма представа.
– Вероятно бях в онзи момент – мърморя. – И все едно, ти си мой. Ти също си забранен, знаеш.
– Знам – казва тихо. – Знам, бебче. Повече никога. Но мисля, че си показала недоволството си на Сара – добавя саркастично.
Усмихвам се самодоволно. Да, направих го, но все още искам да си падне на задника.