– Значи няма да се отървеш от нея?
– Тя е служител и близък приятел. Не мога да я уволня за нещо, което аз съм поискал да направи, Ава.
Въздишам тежко. Искам да е очевидно за него, че не съм доволна. Приятел? Близък приятел?
– Тя го е планирала, Джеси.
– Какво имаш предвид с това?
– Съобщението, което получих от Джон.
– Какво съобщение?
– Което тя ми прати от телефона на Джон и в което пишеше, че трябва незабавно да дойда в имението.
– Мислиш, че Сара е взела телефона на Джон и ти е пратила съобщение?
– Да!
– Не бъди глупава!
– Не съм глупава! – изписквам. – Пазя го на телефона си. Ще ти покажа.
– Ава, Сара не би го направила.
О, моля те! Предполага се, че е приятелка, но очевидно той не я познава много добре. Аз имах удоволствието да прекарам в компанията ù само няколко секунди, преди да я разгадая.
– Смяташ ли, че съм си го измислила?
– Не, мисля, че ти беше дрогирана в събота вечер и може да си направила грешка.
– Ще ти покажа – звуча като сърдита тийнейджърка. – Тя те иска.
– Е, не може да ме има и го знае. Аз принадлежа на теб – отсича. Притиска устни отстрани на лицето ми.
– Така е – отвръщам. Притискам буза към устните му и мисля колко е трудно това.
Джеси е прав. Не може да я освободи от работа заради това, че е направила нещо, което той е пожелал. Което е тъпо, защото не мога да си представя, че Джеси би бил на същото мнение, ако аз бях на негово място. Единствената ми утеха е това, че Джеси няма абсолютно никакъв интерес към нея. А в това съм напълно сигурна.
– Наведи се напред, за да ти измия гърба! – насърчава ме да седна. – Ще бъда нежен.
– Харесвам те груб – прошепвам дръзко.
– Ава, не казвай такива неща, когато не съм в състояние да те изнасиля!
Усмихвам се, а той бавно ме къпе. Прокарва нежно гъбата по гърба ми и ме целува където и когато може. Косата ми е измита, а аз съм увита в кърпа и отнесена до спалнята, където Джеси ме полага нежно на леглото.
– Това може да е малко студено. – Лягам по корем, а той възсяда дупето ми и изстисква крем на гърба ми. Лопатките на гърба ми трепват и се напрягат. – Шшшт! – утешава ме. – Няма повече да правиш това, нали?
– Ще го направя, ако ти го направиш – мърморя и заравям лице във възглавницата. Мълчаливо се моля да не го прави.
Започва с леки и нежни погалвания по гърба ми, за да свикна с триенето, а след като се отпускам още малко, се заема да втрие крема в раните. Топлите му ръце се плъзгат плавно по гърба ми, движението е хипнотизиращо и скоро съм повече от наясно с нещо твърдо и влажно, което притиска кръста ми. Усмихвам се. Никога няма да успее да задържи ръцете си далеч от мен и се надявам да не му се налага. Но ще носи презерватив. Масажира ме, докато не разнася цялата скованост от тялото ми и гърбът ми започва да се усеща почти нормално.
– Ехо?
Главите и на двама ни отскачат при гласа на Кати, който долита до стаята.
– Мамка му! – ругае Джеси и скача от тялото ми. – Забравих за Кати. – Изчезва в гардеробното и се появява в дънки и светлосиня тениска. – Ставай! – отсича. Хваща ме за кръста и ме вдига от матрака. – Трябва да те нахраня.
– Не съм гладна.
– Ще ядеш – казва с онзи тон. – Стомахът ти сигурно е съвсем празен, след като го изпразни по целия под на кабинета ми.
Присвивам се.
– Съжалявам.
– Недей! Облечи някакви дрехи! Ще се видим в кухнята – добавя, целува ме непорочно и ме оставя да се оправям.
– Добро утро, Ава! – усмихва се мило Кати, когато вдига поглед от зареждането на съдомиялната.
Нося старите си меки прокъсани дънки и бяла огромна тениска, която не прилепва силно по гърба ми. Качвам се на един стол до Джеси, който се навежда, за да вдиша в току-що измитата ми коса.
– Здравей, Кати! Как си? – Избутвам Джеси. Той ръмжи към мен и мацва фъстъчено масло по долната ми устна. Езикът ми автоматично го облизва.
– О, Боже! – изкривявам лице от отвращение, а Джеси се смее, после ме дръпва към себе си и облизва фъстъченото масло от мен.
– Вкусно – изрича, усмихва се и лепва на устните ми влажна целувка с вкус на фъстъчено масло. Бърша уста и отново се обръщам към Кати, която наблюдава малката ни размяна с лека усмивка на тънките си устни. Изчервявам се силно.
– Аз съм много добре, Ава. Искаш ли закуска? Сьомга?
– Да, моля! – казвам благодарно и тя кимва с глава. Обърсва ръце в снежнобялата си престилка и се отправя към хладилника. Оглеждам кухнята и виждам, че цялата ми бъркотия е разчистена.
– Ние имаме новина, Кати – изпява Джеси.
„Така ли?“
Извъртам се намръщена към него, но той не ми обръща внимание.
– Ава скоро ще бъде госпожа Уорд.