Ченето ми увисва, но той продължава да ме пренебрегва. Забравила съм за това след всичко друго, през което минахме последните няколко дни. Как съм могла?
– Това е чудесно! – Кати оставя яйцата и сьомгата на плота и заобикаля, за да ме стисне в здрава прегръдка. – О, толкова се радвам! – пее в ухото ми. Стискам зъби, докато тя разтрива гърба ми. Отдръпва се и обвива с длани лицето ми. – Не мога да ти кажа колко щастлива ме прави това. Той е добро момче – казва, лепва мокра целувка на бузата ми и ме пуска. – Ела тук, ти! – награбва Джеси в също толкова ентусиазирана прегръдка и той я приема с готовност, без да трепне или да изсъска от болка, докато ме гледа над рамото на Кати как зяпам към него.
След събитията от снощи бях (съвсем погрешно, изглежда) допуснала, че този въпрос подлежи на преразглеждане. Пръстенът ми беше изчезнал от пръста ми и когато Джеси ме попита дали все още смятам да се омъжа за него, казах, че не мога. Не трябва ли да разрешим купчината проблеми, които се струпаха през уикенда? Нашите колебания, Сара, Корал, Микаел...
Напълно ме е пренебрегнал. Дори не съм говорила още с родителите си. Ако ще се омъжвам за този предизвикателен задник, те трябва да разберат първи.
– Моето момче най-после се задомява! – Кати стиска бузите му и му лепва целувка, каквато лепна и на мен. Държи се като горда майка. Това ме кара да се чудя каква е историята на връзката между Кати и Джеси. Изглежда е нещо повече от загрижеността между служител и началник. Освобождава Джеси от леко сбръчканите си ръце и дръпва престилката си, за да избърше очи с подсмърчане.
– Кати, престани! – смъмря я Джеси.
– Съжалявам – успокоява се и се заема отново да приготвя закуска с широка усмивка на лицето. – Е, къде и кога?
Присвивам се и се пресягам за каната с кафе. Ето тук може да се разхвърчат фойерверките.
– Следващия месец в имението – уведомява я Джеси уверено.
Дрънвам каната в чашата си за кафе и завъртам очи към Джеси.
– Така ли?
– Така – отвръща хладно. Не мина много време, преди предизвикателният задник, който ме подлудява, да се завърне.
– Колко прекрасно! – чурулика Кати.
Премествам поглед от Джеси към нея. Тя знае ли какво е имението?
– Ще бъде. – Джеси завинтва капачката на фъстъченото масло и започва да чопли етикета, като пренебрегва смаяното ми изражение и погледа ми, впит в профила му. Наблюдавам как ме поглежда с ъгълчето на окото си и започва да дъвче долната си устна. Отчегъртва парченце от етикета и го метва на плота.
Вдишвам бавно в опит да съхраня и малкото търпение, което ми е останало, и грабвам парченцето боклук от мрамора. Нали щяхме да обсъждаме сватбата ни заедно?
Смъквам се от стола и се отправям към кошчето само за да направя нещо различно от това да му сритам кокалчетата. Спирам зад него и притискам уста към ухото му.
– За кого ще се жениш? – питам тихо, преди да продължа към кошчето.
Той ръмжи.
– Ще газя, Ава.
– Моля? – Кати се обръща от печката.
– Нищо – казваме едновременно. После се гледаме намръщено. Враждебността, която се излъчва от него, е осезаема. Този уикенд само доказа, че трябва да съсредоточим вниманието си върху други, по-важни проблеми, като това да се изпълним един другиго с уверенията, от които явно и двамата се нуждаем.
Натискам педала на кошчето и хвърлям миниатюрното боклуче, но нещо проблясва към мен от тъмните дълбини и хваща окото ми. Бръквам и вадя една половина от картичка в сребърно и бяло. Покана за сватба. Обръщам я и накланям глава, после поглеждам отново в кошчето. Вадя другата половина и събирам и двете заедно.
Г-н и г-жа Хенри Уорд молят да бъдат удостоени с удоволствието от Вашето присъствие на сватбата на тяхната дъщеря, госпожица Амалия Уорд, за д-р Дейвид Гарсиа.
„Господи!“
Поканата е изтръгната от ръцете ми и натъпкана в кошчето. Дръпната съм обратно до кухненския плот като замаяна.
– Седни! – настоява той с онзи тон, който знам, че не трябва да пренебрегвам. Вдига ме внимателно на стола. Поглеждам го и виждам стегната челюст и издути мускули на врата.
– Сестра ти ли? – питам тихо.
– Остави това! – предупреждава, без да ме погледне.
Умът ми започва да препуска. Не сме говорили много за родителите му, но това, което знам, е, че не ги е виждал от години. Те ли са избрали така, или Джеси? Ако са му изпратили покана за сватбата на сестра му, тогава предполагам, че решението е на Джеси. Изучавам го, но не смея да кажа и дума.
– Заповядайте! – Кати ни сервира закуските, а после пъхва бърсалката за прах в предния джоб на престилката си. – Ще ви оставя да ядете на спокойствие.