– Благодаря, Кати – казва Джеси с нула благодарност в гласа.
Не мога дори да говоря. Започвам да чопля краищата на сьомгата си в неловко мълчание и след цял век тишина най-накрая се отказвам и се смъквам от стола.
– Къде отиваш? – пита той рязко.
– Горе. – Излизам от кухнята и оставям закуската си недокосната. Джеси и постоянните предизвикателства, които го обкръжават, не спомагат за апетита ми.
– Ава, не си тръгвай от мен! – заплашва. Пренебрегвам го. – Ава!
Обръщам се.
– Ти си повече от откачен, ако мислиш, че ще се омъжа за теб, Джеси – казвам спокойно. Оставям го в кухнята, въпреки че лицето му е изпълнено с болка. Почти очаквам да ме грабне и да ме вдигне от пода, но за моя изненада (и тревога) ми е позволено да напусна кухнята. Качвам се към главната спалня без обратно броене и без вразумяващо чукане в стила на Джеси. В момента съм в деликатно състояние, така че не е възможно да бъда местена грубо.
Виждам Кати в любимата ми стая за гости да бърше прах, докато пее „Валъри“. На лицето ми се появява лека усмивка. Затварям вратата на спалнята зад себе си и отивам да си измия зъбите. Ще отида на работа. Няма да вися в кулата цял ден като резервна част, а и гърбът ми е добре, ако не правя резки движения. Предпочитам да се изправя пред шефа си и пред въпросите, които със сигурност ще ми зададе, за връзката ми с Джеси.
Прехвърлям закачалки и закачалки с нови рокли и се спирам на една от старите ми. Преобличам се, надявам токчета и заставам пред огледалото, за да си сложа грим.
Вратата на спалнята се отваря.
– Къде отиваш? – пита Джеси с намек за страх в гласа си.
– Отивам на работа.
– Не, не отиваш.
– Напротив, отивам – казвам. Продължавам да се гримирам, като не обръщам внимание на внушителното му тяло зад мен. Това, че не може да ме докосва, сигурно го убива. Особено сега когато иска да ме задържи.
– Как е гърбът ти?
Хвърлям поглед към него.
– Боли ме – отговарям, като зареждам гласа си с предупреждение. Поглеждам в огледалото и страдам за мъжа, който стои зад мен и не знае какво да прави със себе си. Не може да използва своя начин за справяне с моето неподчинение. Наистина е объркан. – Къде е телефонът ми? – питам, докато Джеси се мотае зад мен.
– Зарежда се в кабинета ми.
Изненадана съм, че доброволно ми дава тази информация.
– Благодаря. – Вдигам чантата си и тръгвам към вратата, но отскачам, когато Джеси застава пред мен и блокира пътя ми.
– Да говорим! – изплюва думите така, сякаш са боклук в устата му. – Моля те, не тръгвай! Ще говоря.
– Искаш да говориш?
Свива рамене смутено.
– Ами не мога да ти начукам никакъв разум, затова предполагам, че ще трябва да го направя с приказки.
– Това е традиционният начин за справяне с нещата, Джеси.
– Да, но моят начин е много по-забавен – вмята, предлага ми палавата си усмивка и аз се опитвам да спра потрепването на ъгълчетата на устните ми. Трябва да запазя разговора сериозен. Джеси поема ръката ми и се приближава. – Никога не се е налагало да обяснявам живота си на никого, Ава. Това не е нещо, за което говоря с удоволствие.
– Няма да се омъжа за човек, който отказва да се открие. Ти продължаваш да криеш информация и накрая двамата се оказваме в огромна каша.
– Знам – въздъхва. – Ава, ти знаеш за мен повече, отколкото всяка друга жива душа знае. Никога не съм бил толкова близък с никого. Не говориш за живота си само когато чукаш някого.
Трепвам при напомнянето за дните му на „топвания“, които едва наскоро са свършили.
– Не казвай такива неща!
Той ме бутва към леглото.
– Седни! – нарежда и ме дръпва надолу. Поемам си въздух, за да се успокоя. – Последния път, когато видях родителите си, нещата не минаха добре. Сестра ми беше действала малко потайно и беше уредила да се срещнем. Баща ми ми изнесе проповед, майка ми се разстрои, а аз се напих много, така че можеш да си представиш как е свършило.
– Значи сестра ти очевидно иска да изкупи вината си – казвам. Гласът ми е тих, но пълен с надежда.
– Амалия е малко упорита – въздъхва Джеси, а аз потискам смеха си. Какъвто братът, такава и сестрата! – Не иска да приеме, че са се случили прекалено много неща, че са били разменени прекалено много сурови думи през годините. – Поглежда към мен и виждам терзанието в очите му. – Отношенията ни са непоправими, Ава.
– Но те са твои родители. – Не мога да си представя живота си без мама и татко. – Ти си техен син.
Той едва се усмихва, което подсказва, че аз просто не разбирам, което е добре, защото наистина не разбирам.
Въздъхва.
– Тази покана е пристигнала само защото сестра ми я е пратила без знанието на родителите ми. Те не ме искат там. Адресът им е задраскан и заменен с този на Амалия.