– Но Амалия очевидно те иска там. Не искаш ли да си свидетел как ще се омъжи?
– Бих искал да видя как малката ми сестра се омъжва, но също така не искам сватбата ù да бъде съсипана. Ако отида, всичко ще свърши по един начин. Довери ми се!
– Какво се случи, за да се объркат отношенията ви толкова много?
Раменете му се отпускат зрелищно и той започва да върти палци по дланите ми. Виждам, че това за него е болезнено, което само увеличава безсилието ми, защото показва, че на него наистина му пука.
– Вече знаеш, че чичо Кармайкъл ми остави имението, когато умря. Отношенията ни вече се бяха обтегнали, след като родителите ми се преместиха в Испания, а аз избрах да остана с Кармайкъл. Бях на осемнайсет и живеех в имението. Разбирам, че това е най-лошият кошмар на всеки родител – засмива се леко. – Започнах живот на плейбой и нещата станаха още по-лоши, когато Кармайкъл умря. Ако не беше Джон, вероятно нямаше да има имение. Той на практика го управляваше, докато аз се наслаждавах на твърде много пиене и твърде много жени.
– О! – прошепвам. Наслаждавал се е? Предпочитам „топването“.
– В един момент се успокоих, но родителите ми поставиха условие: или имението, или те. Избрах имението. Кармайкъл беше мой герой, не можех да го предам – завършва малката си реч с абсолютна категоричност.
– Родителите ти са знаели, че продължаваш... – прочиствам сухото си гърло. – Ами... каквото си правил? – не мога да го кажа. От това ми се гади.
– Да. И предрекоха бъдещето ми. Бяха прави и не ми позволиха да го забравя. Живях доста разпуснат живот, признавам. Кармайкъл беше черната овца на семейството. Всички се бяха отрекли от него. Срамуваха се. А когато той умря, аз заех мястото му. Родителите ми се срамуват от мен. Това е.
Присвивам се на последната част.
– Не трябва да се срамуват от теб.
– Просто така стоят нещата.
– Значи познаваш Джон отдавна? – Ако е помагал с управлението на имението преди доста време, значи говорим за шестнайсетина години.
– Да, отдавна – отвръща. Усмихва се топло. – Бяха големи приятели с Кармайкъл.
– На колко години е той?
Поглежда ме и се намръщва.
– Петдесетина, мисля.
– А на колко години беше Кармайкъл?
– Когато умря ли? На трийсет и една.
– Толкова млад? – изтърсвам. Представях си го с дълга побеляла коса, мазен и с тен.
Джеси се смее на замаяното ми изражение.
– Имаше десет години разлика между баща ми и Кармайкъл. Бил е изтърсачето на дядо ми и баба ми.
– О! – правя бърза сметка наум. – Значи между теб и Кармайкъл също е имало само десет години.
– Беше ми повече като брат.
– Как умря той? – вероятно прекалявам, но съм любопитна. Започвам да сглобявам живота на Джеси и вече съм като куче с кокал.
Тъга минава по лицето му.
– В автомобилна катастрофа.
– О! – прошепвам, но тогава осъзнавам и очите ми се плъзгат към корема му, задържайки се на мястото, където знам, че е белегът. Джеси е бил в колата с Кармайкъл. При всички мои опити да го накарам да говори той казваше, че е твърде болезнено. И наистина е.
– Не ходи на работа! – възкликва. Дръпва ме в скута си грижовно и докосва носа ми със своя. – Остани у дома и ми позволи да те обичам! Искам да те заведа на вечеря. Дължа ти малко специално време.
Разтопявам се върху него. Новооткритото ми знание, съчетано с разумността на Джеси, не ми позволява да откажа.
– Връщам се на работа утре – казвам твърдо. Трябва да разреша някои проблеми, свързани с работата, а по-точно с Микаел.
– Добре – извърта очи. – Така, отивам да тичам, за да облекча част от напрежението, което моята предизвикателна изкусителка ми донесе, а после ще се гушкаме цял следобед и ще излезем на вечеря. Става ли?
– Става, но аз възразявам срещу средната част от това изречение и я заменям със „заблуден бог“.
Озарява ме с усмивката си, запазена само за мен, и пада назад на леглото предпазливо.
– Целуни ме сега! – настоява и аз се гмурвам върху него с благодарна целувка. Той се разкри и аз се чувствам много по-добре. Отново се грея на слънцето на Седмото небе на Джеси.
Тридесет и трета глава
– Добро утро, бебче!
Отварям широко очи разтревожена. Утро?
– Не е утро, нали?
– Не. Пет часът е. Спа цял следобед. Как е гърбът ти? – Изпълзява в леглото напълно гол, докато не ляга до мен. Възхищавам се на капките вода, които проблясват по твърдите му рамене и гърди. Избръснал се е. Мирише божествено.
Гърча се малко.