– Не, не беше, но все пак имаше нещо между нас.
– Искаш ли да си спестиш презерватива? – ухилвам се питащо до лицето му.
– Да – отвръща, отдръпва се и се усмихва. – Трябва да се приготвиш или ще закъснеем.
Започвам отново да целувам лицето му.
– Къде ще ходим? – Ще бъда щастлива и тук да остана. – Удобно ми е.
– На вечеря. Направих резервация – смее се леко и обгръща бузите ми в шепите си, за да отдръпне лицето ми. – Душ!
– Позволи ми да те обичам! – Навеждам се и си проправям път към ухото му с нежни захапвания.
– Ава! – предупреждава Джеси и ме отдръпва от себе си. Очите му проблясват дяволито, когато прокарва пръст по ръба на неговия белег върху гърдата ми. – Винаги ще имаш това – поглежда ме. – Винаги.
Протягам ръка и прокарвам кръг по моя белег върху неговите гърди.
– Трябва да татуираш името си на челото ми – ухилвам се. – Така никой няма да сбърка чия собственост съм.
Джеси вдига вежди и се цупи леко.
– Не е лоша идея. – Изправя се с мен в ръце и аз отново се хващам за него като бебе шимпанзе.
Качваме се горе, без да прекъсва връзката помежду ни, докато стига леглото, изплъзва се от мен и ме поставя нежно върху чаршафите. Поклаща глава с възмутено сумтене и сваля презерватива, връзва го на възел и го хвърля в кошчето.
– По очи! Трябва да те намажа – подканя ме да се обърна и приглажда с длани бузите на дупето ми.
– Трябва ми душ – въздъхвам.
– Ще го направя отново след това.
– Ти също имаш нужда от намазване.
– Добре съм. Всичко е за теб. – Настанява се върху задника ми и изстисква крем върху гърба ми. Раменете ми потреперват от шока.
– Ох, защо не ме предупреди? – ахвам.
– Съжалявам – смее се той. – Може да е студено.
Извивам врат, за да го погледна, и той ме заслепява със своята усмивка, която знам, че е запазена само за мен.
– Толкова си красив – мърморя сънливо и намествам бузата си обратно на възглавницата. – Мисля, че ще те задържа завинаги.
– Добре – съгласява се той и отново се смее.
– Къде криеш хапчетата ми? – подхвърлям въпроса насред разговора небрежно и внезапното спиране на ръцете му ми подсказва, че съм права. Той ги крие, знам, че е той.
– За какво говориш?
– Говоря за факта, че противозачатъчните ми хапчета се сдобиват с крака и бягат. И това се случва само откакто те срещнах.
– Защо да го правя? – Ръцете му се движат в бавни и спокойни кръгове по гърба ми.
– Няма да ходя никъде, ако за това се тревожиш.
– Не, няма.
– Добре. Ще отида при лекаря и ще ги сменя – казвам небрежно. И ще ги крия. Нямам представа какво ще правя, ако съм бременна. Ще умра на място, предполагам. – Просто ще трябва да слагаш презерватив, докато започна курса отново – добавям.
– Не ми харесва да слагам презерватив с теб – процежда думите.
– Тогава няма да правим секс – заключавам самодоволно.
– Внимавай с езика!
Смея се безгласно. Не знам защо. Би трябвало да се ядосвам, да се паникьосвам, да се тревожа. Дори не мога да си представя как ще се държи с мен, ако нося неговото дете. По дяволите, ще бъде нетърпимо. Ще бъда увита във вата, заключена в тапицирана килия и охранявана девет месеца. А как ще се държи с децата си, ако е такъв с мен? Очакването на този цикъл ще бъде най-дългото време в живота ми.
– Добре ли си? – пита.
– Да – отговарям бързо. – Кати откога работи за теб? – задавам въпроса, за да отклоня разговора.
– Почти десет години.
– Привързана е към теб.
– Така е – казва той тихо и знам, че изпитва същото към нея.
– Тя знае ли за имението? Ох!
– Бебче, съжалявам! – Устните му се залепват за гърба ми и ме целува, за да ми мине. – Съжалявам, съжалявам.
– Добре съм. Успокой се! – Той се повдига, а после усещам бързо шляпване на дланта му по дупето ми. – Ох!
– Сарказмът не ти отива, жено.
– Е? – питам.
– Какво „е“?
– Кати. Знае ли?
– Да, знае. Това не е някакво тайно общество, Ава. Няма никакви потайности. – Повдига се от мен. – Готова си. Ставай!
– Ти го запази в тайна от мен – мърморя негодуващо, докато сядам на ръба на леглото.
– Това е, защото много силно и бързо се влюбих в теб. Плашеше ме до смърт, че може да избягаш, ако разбереш. – Една вежда се вдига обвиняващо и знам какво ще последва. – И ти го направи.
– Беше малко шокиращо. – Събитията, последвали откритието ми, все още ме карат да потрепервам, а и ми се иска да му посоча, че се върнах при него след цялата бомба с имението. Пиенето беше това, което наистина ме накара да побягна. – Знаех, че си опитен, но не очаквах да е, защото притежаваш секс клуб.
– Хей! – Приближава ме, навежда се над мен и целува устните ми. – Нека не обсъждаме стари новини! Ние сме най-важни и сега, и утре, и вдругиден, а после и докрая на живота ни.