– Добре. Целуни ме! – отвръщам. Усмихвам се.
– Съжалявам. Кой командва? – Устните му потрепват, а очите му прескачат от моите очи към устните ми.
– Ти.
– Добро момиче. – Напада устните ми и ми дава точно каквото искам, но прекалено скоро се отдръпва и аз изразявам досадата си с престорено пуфтене. – Не те виждам. Облечи новата кремава рокля! – Става и ме оставя да взема душ и да се приготвя за вечеря.
Влизам в кухнята. Чувствам се много специална в новата кремава рокля, препасана с тесен златен колан, и с новите кремави обувки с токчета. Косата ми пада по гърба, а гримът ми е лек. Заковавам се на токчетата си, когато зървам Джеси. Той е на телефона, слуша напрегнато и изглежда зашеметяващо в морскосиния си костюм и светлорозовата риза. Очите ми тръгват от обувките му „Гренсънс“ нагоре по дългите му стройни крака, минават покрай твърдите му и съвършени гърди, стигайки до чисто избръснатото му прекрасно лице. Гледа навъсено.
Намръщвам се към него и очите му омекват. Кацва на един стол и потупва бедрото си. Отивам при него и се настанявам в скута му, докато търся в чантата си гланца за устни. Лицето на Джеси е в косата ми и той вдишва, а с ръка обхваща талията ми, за да ме придърпа по-близо.
– Е, какво друго ще ми кажеш освен това? – не говори много учтиво.
Обръщам се и го поглеждам въпросително, докато прокарвам гланца по устните си. Пренебрегва явното ми любопитство и ме целува леко по бузата.
– Колко удобно, че другата камера е развалена – казва кратко. – Провери ли записите от камерите извън бара?
„О, не!“
Той сякаш си поема въздух успокоително. Стисвам бедрото му и той поглежда към мен, после целува челото ми.
– Добре, уведоми ме какво си открил! – Метва телефона на плота и той се плъзга няколко стъпки. – Това е шибана шега!
– Мислиш, че Микаел е на записите, нали?
– Да, мисля.
– Мислиш, че той ме е дрогирал?
– Не знам, Ава – звучи напълно неуверен.
– Малко е невероятно, нали?
– Той ме мрази, Ава. Знае, че ти си моята ахилесова пета. Чакал е този миг.
Изправям се и се обръщам с лице към него.
– Не трябва ли да отидем в полицията? – питам. Тревогата на Джеси обхваща и мен.
– Не – поклаща той глава. – Аз ще се оправям с това.
– Добре – казвам тихо. Няма да споря с него.
Усмихва се кротко, после игриво присвива очи към мен.
– Харесвам роклята ти. – Ръката му се плъзва по вътрешната страна на бедрото ми и се пъхва през ръба на бикините ми.
– И аз харесвам роклята си. – Проклятие, отново дишам тежко. Чантата ми тупва на пода на кухнята и аз сграбчвам реверите на сакото му.
Джеси измъква пръста си, вдига го до устата ми и направо забърсва влагата по току-що намазаните ми с гланц устни.
– Аз съм много щастлив мъж. – Вдига ме в скута си, навежда ме назад и притиска устни в моите за една дълга, чувствена целувка. Щом взима каквото иска, се отдръпва и ме озарява с усмивката, запазена само за мен.
Отвръщам му и прокарвам палец по пълната му долна устна.
– Този цвят не ти отива.
– Така ли? – цупи се и аз се смея. Изправя ме и грабва дистанционното на уредбата. – Искам да танцувам с теб.
– Така ли?
– Да.
Усмихвам се, когато песента „Напомпани ритници“ на „Фостър дъ Пийпъл“ гръмва от колоните много силно. О, той наистина иска да танцува. Дръпва ме към гърдите си, дланта му застава под кръста ми, а другата му хваща ръката ми.
Отпускам длан върху рамото му и го поглеждам с усмивка.
– Ти ме правиш толкова щастлива.
Очите му проблясват, а сочните му устни се извиват в краищата.
– Ще те правя щастлива до края на живота си, бебче. Да танцуваме! – Започва да отстъпва назад извън кухнята и щом стигаме огромното отворено пространство на апартамента, моментално ме завърта и ме връща обратно, а после започва да ме води из стаята. Смея се и поглеждам към очите му, които са като блестящи езера от зелено удоволствие, докато се движим между мебелите и той ме върти с усмивка. Води ме от единия край на апартамента до другия, после на терасата и вътре.
– Какво танцуваме? – питам, докато отново обикаляме дивана.
– Не знам. Нещо между валс и куикстеп, мисля – отвръща, ухилва ми се и аз продължавам да го следвам. Очите му сякаш могат да избухнат от щастие. – Мисля, че това ми доставя толкова удоволствие, колкото и когато съм дълбоко в теб.
– Така ли? – питам напълно шокирана.
– Не – мръщи се. – Това вероятно е най-тъпото нещо, което съм казвал.
Отмятам глава назад със смях, а той се навежда напред и целува шията ми, докато ме води назад към кухнята. Повдига ме и краката ми се увиват около тесните му хълбоци, а ръцете ми намират косата му. Задържам погледа му и той спира движенията си. Изучава ме внимателно, преди да ме постави нежно на плота.