Дланите му обгръщат бузите ми и погледът му се просмуква в очите ми. Наистина няма нужда да казва нищо, но знам, че ще каже. Сякаш иска да покаже колко е добър в новооткрития си талант. Сега ми говори.
Палецът му приглажда кожата ми.
– Кой командва, Ава?
Извъртам очи.
– Ти.
– Грешиш.
– Така ли? – изтърсвам. Той командва. Даде ясно да се разбере.
– Ти – отвръща. Усмихва се, а аз се намръщвам. – Ти си тази, която командва, бебче.
– Но ти винаги настояваш, че ти командваш.
Свива рамене.
– Харесва ми да галиш егото ми.
Започвам да се смея.
– Шегуваш ли се?
– Не.
Спирам да се смея, когато не се присъединява към мен, въпреки че е дяволски смешно. Прогаря дупки в мен с поразителните си очи.
– Аз командвам тялото ти, Ава. Когато тези красиви очи са пълни с желание за мен, тогава аз командвам. – Пуска бузите ми и прокарва длани по вътрешната част на бедрата ми.
Напрягам се, устните ми се разтварят и ръцете ми се стрелват, за да стиснат реверите на сакото му.
Той се усмихва, навежда се и докосва нежно устните ми.
– Виждаш ли? – прошепва, маха длани от бедрата ми и откъсва ръцете ми от гърдите си. – Отново ти командваш.
Изучавам го с бегла усмивка. Напълно разбирам.
– Затова ме чукаш до безсъзнание, затова е обратното броене и затова настояваш да те целуна, когато съм бясна.
Усмихва се.
– Внимавай с езика!
– Ти напълно се разкри. Повече никога няма да ти позволя да ме докоснеш.
Разсмива се така, че тялото му се тресе, като отмята глава назад. Мисля, че вече го знае. Ето защо бягам, когато започне обратното броене. Знам на какво е способен, когато сложи ръце на мен. Смехът му постепенно заглъхва и очите му изучават лицето ми.
– Е, господин Уорд, като се има предвид колко много секс правим, бих казала, че си основен акционер в командването в тази връзка.
Усмихвам се, когато отново се разсмива. Това е чудесна гледка. Зелените му очи блестят.
– Бебче, сексът никога няма да ни е достатъчен.
– Тогава това те прави много властен мъж.
– Боже, Ава! – Отмята коса от лицето ми и хваща в шепи бузите ми. – Обичам те толкова много. Целуни ме!
– Слаб ли се чувстваш?
Навежда се.
– Аз съм – отвръща. Устните му нежно докосват моите и аз му угаждам. Давам му контрола, за който жадува, позволявам езикът му да завладее сетивата ми, докато Джеси мънка в устата ми и извлича цялата власт от мен.
– По-добре ли си? – питам.
– Много. Хайде, жено! Имаме среща. – Поставя ме на крака, после спира музиката и взима чантичката ми от пода. – Готова ли си?
– Чакай да ти покажа съобщението! – Взимам чантата и вадя телефона си. Почти бях забравила за това.
– Какво съобщение? – пита намръщен. Той също очевидно е забравил.
– Пратеното от телефона на Джон. – Превъртам в телефона, а сърцето ми тупти нервно. Това е. Това е моментът, в който ще сваля това от плещите си. Имам го чисто и ясно, така че той да не може да го оспори. Джон не би го направил. – Ето – казвам. Подавам му телефона и Джеси го взима. Бръчката му се намества на челото, докато чете съобщението. Лицето му добива замислено изражение. Очите му отскачат към моите, после отново към екрана. Наистина мисли за това.
Чувствам се нервна. След цяла вечност взиране в екрана Джеси започва да кима леко.
– Ще се занимая с това – отвръща. Хвърля телефона ми на плота. Изобщо не изглежда щастлив.
Отпускам се от облекчение. Мисля, че почти очаквах да я защити или да каже, че сигурно е бил някой друг, но кой друг би го направил? Няма нужда да казвам нищо повече. Той знае и съм толкова облекчена.
Телефонът ми започва да пее и го вдигам от плота. Виждам името на Рут Куин да проблясва на екрана и въздъхвам уморено. Отказвам обаждането. Скоро ще позвъни в офиса и ще разбере, че не съм на работа.
– Кой е това?
– Нова клиентка. Истински трън в задника.
Взима телефона и го плъзва отново на плота, после ме дръпва към гърдите си.
– Никаква работа днес. Готова ли си за нашата среща?
Кимвам до гърдите му.
– Да.
Притиска устни към темето ми и ме пуска, като протяга ръка с много изискан маниер. Усмихвам се, сплитам ръка с неговата и го оставям да ме поведе навън към асансьора.
Отразяваме се във всички огледала около нас. Където и да погледна, виждам него в цялата му прелест, вървящ до мен. Пъхнала съм ръка под сакото му, изпълнена с нежелание да го пусна. Той поглежда надолу към мен с ъгълчето на окото си.