– Ъ... мамо, татко, това е Джеси – соча между тях. – Джеси, това са мама и татко. Елизабет и Джоузеф. – Не бях планирала да стане така. Изобщо не го бях планирала всъщност.
– Запознахме се – казва Джеси.
Очите ми се стрелват към неговите.
– Какво?
– Запознахме се – повтаря той, което не е необходимо, защото го чух първия път.
Устните му трепкат. Добре, напълно съм объркана. Джеси въздъхва и тръгва към нас, докато не застава пред мен, малко близо, като се има предвид, че родителите ми са тук и това за тях е шокиращо. И за мен.
– Не отидох да тичам сутринта – казва той.
– Така ли? – мръщя се. – Беше облякъл екипа за тичане.
Засмива се.
– Знам. Не бих избрал точно него, за да се запозная с родителите ти, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки – свива рамене.
– Сега с това облекло напълно компенсираш, Джеси – потупва мама облечената му в костюм ръка и устата ми зейва.
Какво става тук, мамка му? Искам да ругая до скъсване, но мама мрази псувните точно колкото и Джеси.
– Съжалявам – вдигам ръце и разтривам слепоочията си. – Объркана съм.
– Седни! – Джеси хваща ръката ми, отвежда ме до един стол и сяда до мен. Мама отново сяда до татко. – Говорих с майка ти късно снощи. Разбираемо, беше разтревожена за теб и ми зададе много въпроси – казва и вдига вежда към мама, която се засмива весело.
– Любопитна е, нали? – цъква татко, а мама го шляпва по рамото.
– Тя е моето момиченце, Джоузеф.
– Все едно – продължава Джеси, – реших, че е най-добре да дойдат и да видят сами, че не съм беснеещ луд, който те държи в плен в нашата кула. И така, ето ги тук.
– Ето ни тук – пропява мама. Явно няма проблем със зашеметяващия мъж, който гали нежно ръката ми.
Опитвам се да се възстановя от шока.
– Значи сте се срещнали тази сутрин? Защо?
– Трябваше да обясня – казва Джеси. Поглеждам към него и мога да заплача. Не мога да повярвам, че го е направил. – Ава, никой от нас не очакваше другия по различни причини. Знам, че мнението на родителите ти значи много за теб, съответно значи много и за мен. Ти си моята най-важна задача. Ти си всичко, което има значение за мен. Обичам те.
Виждам как романтичната същност на мама се срива на пода, а татко, въпреки че е емоционално отдалечен, кимва одобрително.
– Всичко, което един баща иска, е някой да се грижи за дъщеря му. – Татко протяга ръка на Джеси. – Вярвам, че ще се справиш добре.
Джеси приема предложената ръка.
– Това е моята основна работа – усмихва се Джеси. Мама едва не припада наистина, а аз се смея.
„Мили Боже!“
Джеси вдига вежда към мен язвително. Знае какво мисля. Мама и татко наясно ли са колко е сериозен, когато казва това? Но трябва да похваля Джеси за речта му. Спечели ги напълно и имам чувството, че от раменете ми е свалена огромна тежест, но осъзнавам, че те не знаят естеството на бизнеса на Джеси и какво прави, когато е пиян. Нито за наказанията, на които се подложи, защото е мислил, че ме е разочаровал и че заслужава възмездие... Нито пък това, че може да съм бременна. Обяснил ли им е за пиенето? След като Мат им се е обадил, сигурно се чудят.
Мама слиза от стола и обикаля кухненския плот. Очите ù са насълзени.
– Ела тук, глупаво дете! – изрича. Смъква ме от стола и ме обгръща с ръце. Изсъсквам няколко пъти и стискам очи. – Добре си се подредила. Влюбила си се. Трябваше да ми кажеш.
О, добре съм се подредила, но по още много причини, които тя не знае.
– Добре, ще ядем ли, или какво? Умирам за чаша бира. – Татко ме връща обратно в настоящето.
Мама ме пуска и оправя дрехите си.
– Имаш ли нещо против да използвам тоалетната, Джеси? – пита тя.
– Не. Вдясно и веднага отново вдясно. До фитнеса. Обслужвай се!
– Моля? – изтърсва мама.
Смея се.
– Съжалявам – усмихва се Джеси, хвърля ми поглед, после поглежда отново мама. – Давай! Както казах, вдясно и пак вдясно. До фитнеса.
– Благодаря. – Мама ми хвърля поглед, гласящ: „О, фитнес“, и грабва чантата си от плота. Оставя мен, Джеси и татко да водим учтив разговор.
– И каква кола караш? – започва татко и аз изстенвам. Страстта на татко за големи и скъпи коли сега ще бъде задоволена от Джеси.
Джеси ме дръпва обратно на стола.
– DBS.
– „Астън Мартин“?
– Точно така.
– Чудесно! – кимва татко и изобщо не може да скрие интереса си. – А хотелът е в Съри Хилс, така ли?
Джеси сигурно усеща, че съм се сковала, защото ме стисва леко.
– Да. Ще ви го покажа някой ден. Може би при следващото ви посещение.