– Разбира се. Елизабет обича лукса – извърта татко очи. Мама определено е скъпа за издръжка. – Хубав апартамент имаш тук. – Татко оглежда кухнята, после поглежда пак към Джеси.
– Благодаря, дъщеря ти е отговорна за това. – Започва да навива кичур от косата ми около пръста си. – Аз просто го купих.
– Значи това е големият проект, който отнемаше цялото ти време? – чуди се татко. – Свършила си добра работа.
– Благодаря, татко. – Повече от облекчена съм, когато чувам входния звънец. Татко и учтивите разговори не се връзват много добре.
– Искаш ли да отвориш? – Джеси потупва дупето ми и аз ставам.
– Кой е?
– Не знам. Иди и виж! – побутва ме и аз оставям татко и Джеси да продължат разговора, докато вървя към входната врата. Никой не може да се качи тук, без да знае кода, така че сигурно е Клайв.
Отварям и откривам Дан, Кейт и Сам да стоят във фоайето пред апартамента. Първата ми мисъл е: „Дан и Кейт на по-малко от километър един от друг? Лошо“. Но после Дан пристъпва напред с голяма усмивка на лицето и аз направо се хвърлям върху него, забравила за болките в гърба и странното напрежение между него и най-добрата ми приятелка.
– Какво правиш тук? – стискам го аз и той се смее.
– Правя каквото ми е казано. – Откъсва ме от себе си и се отдръпва леко. – Добре изглеждаш – казва с ярка усмивка. – Къде е този нов мъж, на когото трябва да изнеса речта: „Ако я нараниш...“?
Вълна на страх преминава през мен при мисълта как Джеси ще приеме такава реч.
– В кухнята, но няма нужда да го правиш.
Оглежда ме предпазливо.
– Това е моя работа – заявява твърдо, а после поглежда покрай мен към апартамента. – По дяволите! – прошепва, докато оглежда мястото. Пуска ме и тръгва бавно.
Кейт пристъпва напред с чисто безпокойство на лицето. Обгръща ме с ръце.
– Това сигурно е най-неловката ситуация, в която съм се поставяла някога – прошепва в ухото ми. – Шибано противна.
Смея се.
– Полека с ръцете! – свивам леко рамене. – Сам знае ли? – прошепвам аз.
– Извинявай, но не. Няма никаква представа.
– Хей! Къде е любовта? – Сам отмества Кейт и ме прегръща нежно. – Ти си една луда жена – казва тихо.
– Знам.
– Повече не прави това! Къде е моят човек?
– В кухнята.
Пуска ме и се отправя към кухнята. Поглеждам към Кейт и тя поклаща глава.
– Ако можех да се измъкна от това, щях да го направя – въздиша напрегнато. – Хайде! – хваща ръката ми и отиваме в кухнята, където Джеси представя новодошлите. Дан хвърля предпазливи погледи между Джеси и Сам по съвсем различни причини.
Кати се появява от нищото с Луиджи и трима сервитьори и Джеси напуска кухненския плот, за да говори с тях. Гледам го как оставя Кати да го целуне по бузата, как разтърсва ръката на Луиджи, а после сочи към кухнята и към терасата. Кати го изкъшква и ми махва щастливо.
– Какво става? – питам го, когато се връща при острова.
– Ще вечеряме.
– Тук ли?
– Да. Уредих Луиджи да дойде и да поеме задължението. Ще ядем на терасата. Вечерта е приятна. – Поставя ме пред себе си и маха косата от лицето ми.
– Не мога да повярвам, че си направил това.
Килва глава настрани.
– Каквото е необходимо, знаеш го.
Ръцете ми се пъхват в ръкавите на сакото му и застават на бицепсите му.
– Вероятно ще трябва да изслушаш речта на любящия брат – усмихвам се извинително. – Мислиш ли, че ще успееш да я понесеш?
Устните му изтъняват до права черта.
– Имаш предвид... друг мъж да ми казва как да се грижа за теб ли? Не мисля.
Раменете ми увисват леко.
– Не беше ли каквото е необходимо? – прошепвам. Изобщо не мога да си представя колко го е заболяло от това, че трябва да говори с родителите ми. То е против естествените му инстинкти.
Поставя пръст под брадичката ми и целува леко ъгълчето на устата ми.
– Каквото е необходимо – потвърждава. – Ела!
Насочва всички към терасата, където откривам, че всичко е било подготвено за вечеря. Външната маса за хранене е подредена превъзходно, отоплителните тела са включени, за да смекчат хладния вечерен въздух, а бутилки вино и бира се охлаждат в хладилника за напитки до голямото вградено барбекю. Хвърлям на Джеси въпросителен поглед. Как се е справил с всичко това? Той се усмихва и прави жест за сън. Докато съм подремвала целия ден, той е бил зает да се среща с родителите ми и да подготви всичко това? Все още съм шокирана.
Сякаш съм в транс, докато хората, които обичам най-много на света, разговарят, смеят се и пият, докато Луиджи и неговият екип приготвят и сервират обилен италиански пир. Джеси държи ръката си на моето коляно, избрал да яде с една ръка. Стиска го леко от време на време и особено силно, когато Дан започва своята реч на по-големия брат. Наблюдавам как Джеси се мъчи да остане учтив и когато майка ми долавя темата на разговора, съм изключително благодарна за намесата ù. Тя смъмря Дан и се усмихва мило на Джеси, а после продължава разговора си с Кейт, която се е отпуснала леко, въпреки че не може да се пренебрегне напрежението между нея и Дан. Сам обаче е в пълно неведение и кара баща ми да се смее силно на Бог знае какви истории.