– Кейт не прилича на себе си – отбелязва Джеси тихо, докато допълва чашата ми с вода.
– Тя и Дан имаха връзка – отговарям. – Сложно е.
Веждите на Джеси се вдигат изненадано.
– Разбирам. Хареса ли ти пастата?
– Прекрасна е. – Поставям ръка върху неговата на коляното ми. – Благодаря ти.
– За теб съм готов на всичко – намига ми. – Вече нищо не стои на пътя ни, нали?
– Не, пътят е чист – отвръщам. Усмихвам се и се разтапям, когато той ме озарява с усмивката си, запазена само за мен, а очите му проблясват доволно.
– Радвам се, че го каза. – Изправя се и това кара разговорите около масата да спрат и цялото внимание да се обърне към него. Издърпва стола ми. – Ставай! – Намръщвам се. – Извинете ни за няколко минути! – казва на замлъкналите ни гости и ме повежда за ръката.
– Къде отиваме? – питам.
Той спира, обръща се и пада на коляно пред мен, едва на няколко стъпки от масата. Чувам рязкото поемане на дъх на мама и веднага след нейното – собственото си. Поглеждам надолу към Джеси със зинала уста и ококорени очи, докато той поема ръката ми и ме поглежда с кристалночистите си зелени очи.
– Да го направим ли по традиционния начин? – пита тихо.
Започвам да треперя.
– Боже! – Опитвам се да вдишам през буцата с размер на пъпеш в гърлото ми. Обръщам се бавно и поглъщам с очи масата и седящите на нея, които гледат напрегнато. Мама е сложила ръка на устата си, а на лицето на татко има лека усмивка. Лицето на Дан е безизразно, а Кейт и Сам са се отпуснали в столовете си, еднакво ухилени.
Сърцето ми започва да препуска в гърдите ми, когато се обръщам отново към Джеси с насълзени очи. Едва се запозна с родителите ми. Не може да ми стовари това, не пред тях.
– Прегазих ги всички – казва и очите му проблясват. – Деликатно... почти. Дори попитах баща ти – усмихва се нежно и от устните ми се откъсва тихо ридание. – Трябва да знаеш колко трудно беше това за мен. – Пуска ръката ми и плъзга длани по задната част на краката ми, за да ме придърпа по-близо. Ръцете ми се отпускат на раменете му. – Всичко, каквото е необходимо, Ава – прошепва.
Сплитам пръстите си в тъмнорусата му коса, когато поглежда към мен.
– Омъжи се за мен, бебче!
– Ти си напълно откачен – хълцам. Навеждам се да го целуна и с длани обхващам лицето му. – Ти си луд, луд мъж.
– Ще бъда ли луд и женен? – пита. – Моля те, кажи ми, че ще бъда луд и женен за теб! – Дръпва ме надолу, за да застана на колене, и държи раменете ми здраво. Очите му се навлажняват, докато оглежда изпитателно лицето ми. – Винаги си била ти и винаги ще бъдеш. До края на живота ми ще бъдеш само ти. Обичам те повече от лудо. Омъжи се за мен, Ава!
Падам върху гърдите му, хлипайки. Чувам как мама се разплаква.
– Това „да“ ли е?
– Да.
Чувам как си поема рязко въздух.
– Не мога да дишам – мърмори и пада назад, като ме дърпа със себе си, така че се озовава проснат на терасата. Поема устните ми в целувка на обожание. Моят предизвикателен невротичен бивш плейбой ще ме има където и когато пожелае. И изобщо не се срамува от това. – Толкова те обичам. – Дръпва ръката ми и пъхва пръстена ми обратно на пръста ми, после го целува и отново ме обгръща с тялото си, стискайки силно.
– И аз те обичам – прошепвам в ухото му.
– Толкова се радвам. Това е най-добрият подарък за рожден ден, който съм имал някога.
„Какво?“
Дръпвам се и го гледам с плувналите си очи. Той се усмихва почти засрамен.
– Имаш рожден ден?
– Да – отвръща и започва да дъвче устната си.
– Днес?
– Да – кима в отговор.
Присвивам игриво очи към него.
– На колко години си?
– На трийсет и осем.
Усмихвам се широко.
– Честит рожден ден!
Той ме благославя с усмивката, запазена само за мен, и ме дръпва отново към гърдите си, заровил нос в шията ми.
Разтопявам се в него.
Обичам този мъж в цялото му съвършенство и с всичките му предизвикателни и неразумни състояния. Той ме завладя силно и бързо. Накара ме да се влюбя в него. Накара ме да се нуждая от него.
Беше толкова неочакван, толкова страстен и толкова абсолютно неустоим. А сега е изцяло мой и аз съм безспорно негова.