– Джеси, не съм я пускал. Не бих я пуснал да влезе. – С голямата си длан Джон прави успокояващи кръгове по рамото ми. Няма нужда да гледам лицето му, за да разбера, че е откровен.
И двамата поглеждаме към вратата, когато Кейт връхлита вътре. Красивото ù лице се обръща към нас.
– Какво става? Мамка му! Джеси, какво се е случило с гърба ти?
– Нищо. – Мамка му! Не искам целият шибан свят да разбере за провалите ми.
– Недей да ми говориш така! Къде е Ава? Какво се е случило? Ава?
Трепвам от суровия ù отговор, но не съм в положение да ù се противопоставя. Заслужавам много повече от рендосване от най-добрата приятелка на Ава. Заставам до нея при вратата.
– Тук е. Не иска да излезе. Ава? Моля те, Кейт, изведи я оттук! – Тропам отново по вратата без никаква полза. Тя няма да излезе, докато съм тук. Знам го, въпреки че не искам да си го призная.
– Джеси! Кажи ми защо се е заключила тук и защо ти кървиш отвсякъде? – смелата приятелка на Ава ме цапардосва с въпрос, който не мога да избегна.
– Ава видя нещо, което не трябваше да вижда – отвръщам. Неясен съм и вдигнатата вежда на Кейт потвърждава, че вече знае това. – И полудя. Трябва да я видя. – Паниката ми се усилва с всяка секунда, в която не мога да стигна до Ава.
– Ако си я наранил, Джеси... – крещи Кейт – Ава?
– Не! Не е така. – Прокарвам ръка през косата си. Какво ще правя, по дяволите?
– А как е тогава? Тя е там и повръща. Ава! – Кейт леко почуква по вратата. – Ава, хайде! Отвори вратата!
– Ава! – крещя. Ще разбия шибаната врата, ако трябва.
– Джеси, просто се махни!
– Не!
– Тя очевидно няма да излезе, докато си тук. Хей, голямото момче. Разкарай го оттук!
– Джеси? – Джон започва да дърпа ръката ми. Боботенето му е по-нежно от обичайното, но в тона му определено се усеща предупреждение. Може да съм гадно копеле, когато искам, но съм виждал Джон в действие и въпреки че знам, че ще го накарам да се изпоти, нямам нужната физическа сила. Ще ме смаже с палеца си. – Ела да те оправим, тъпо копеле!
Неохотно оставям Джон да ме изведе от дамската тоалетна и се надявам, че отсъствието ми ще насърчи Ава да излезе. Поглеждам Кейт умоляващо. Позволявам ù да види, че съм смутен. Тя никога няма да разбере, но още по-лошото е, че знам, че Ава също няма да разбере.
Джон направо ме завлича обратно в кабинета. Усещам втренчените погледи на членовете. Мъжете вероятно са доволни да ме видят в такова шибано състояние заради една жена и сигурно мислят, че съм си получил заслуженото. И са прави. Жените вероятно горят от желание да ме утешат, да откъснат ума ми от проблемите ми. Няма да се получи. Ако изгубя тази жена, само едно нещо ще може да отнеме болката. И съм повече от подготвен да го направя.
Джон избухва, щом вратата на кабинета ми се затваря. Стоя пред извисяващата му се фигура и приемам тирадата, която заслужавам.
– Ти, глупаво копеле! – вика. Ечащият му глас ме запраща назад една стъпка. – От всички скапани жалки неща, които си правил, това обра шибания медал. – Той ме смушква леко в рамото, но е достатъчно, за да се олюлея. – Казах ти, по дяволите! Стой далеч от шибаното пиене! Това не значеше да го замениш с камшик. – Вдигам поглед и гледам как сваля очилата си. Нещо, което прави само когато иска другият да оцени колко е вбесен. Наистина е вбесен. Очилата се насочват към мен. – Ти си най-лошият си враг, Джеси.
– Знам – съгласявам се тихо. Нямам защита, нямам нищо, което да направи положението приемливо. Но ще опитам.
Главата на Сам се пъхва през вратата и той ни прекъсва. Усмихва ни се нервно, извинява се за прекъсването, а после тихо напуска.
Джон отново гледа към жалкото подобие на мъж пред себе си.
Аз.
– Казах ти да си облечеш ризата, да се върнеш при момичето и да оправиш нещата, а не да се търкаляш в шибаното си самосъжаление и да се присъединиш към Сара в шибаните ù садистични гадости. Бъди мъж, тъпо копеле! – възкликва и вдига ръце от безсилие. – И никога не се съмнявай в моята охрана!
– Тогава как е влязла тя, мамка му? – крещя. Думите на Джон ми напомнят тази малка мистерия.
– Нямам никаква шибана идея, но ще разбера, помни ми думите!
Искам да крещя още, когато уж небрежното посещение на Сам в кабинета ми бързо се врязва в объркания ми мозък.
– Мамка му! – изругавам, избутвам Джон и се втурвам по коридора. Той ме проверяваше. Искаше да е сигурен, че не съм на пътя, и го правеше с определена цел.
Пердаша обратно през имението до вратата на дамската тоалетна. Спирам, когато откривам Ава да стои и да ме гледа, сякаш е очаквала пристигането ми. Между очите ни преминава тихо разбиране, докато се изучаваме един другиго. Кейт остава тихо отстрани. Не съм подготвен да бъда разубеден, затова отивам напред, вдигам Ава и бързо напускам тоалетната. Докато вървя към кабинета си, държейки Ава на сигурно място в ръцете ми, усещам най-невероятното успокоение. То изобщо не подлежи на описание и в този момент осъзнавам, че всяка дума, която последва, трябва да е важна. Аз ще направя така, че всичките ми думи да са важни.