– Значи си пил и си чукал?
– Да, както казах, пиенето и сексът вървят ръка за ръка. Моля те, ела тук!
Пренебрегнат съм.
– Значи не пи, защото щеше да поискаш да правиш секс?
– Не се доверявам на себе си, когато пия, Ава.
– Смяташ, че ще скочиш на най-близката жена ли?
Още една иронична усмивка се откъсва неволно от устните ми.
– Не мисля. Не бих могъл да ти причиня това. – Бих могъл да се пронижа заради нахалството си и да ù спестя нуждата да се разправя с този откачен задник повече.
Веждите ù се вдигат.
– Не мислиш?
– Това не е риск, който бих искал да поема, Ава.
„Вече не е“ – добавям тихо на себе си.
– Пия твърде много и губя контрол, а жените ми се хвърлят с желание. Виждала си го.
– Не изглеждаше способен на нищо миналия петък.
– Да, това не е моето нормално пиянство, Ава. Бях решил да се докарам до безсъзнание. – Мамка му, как ще направя това, по дяволите?
– Значи обикновено поддържаш кротко ниво на пиянство, а след това правиш много секс с много благосклонни жени? Никога ли не си пил, когато си спал с мен?
Не мога да го направя без допир, затова избутвам настрани масата, която ми пречи да падна на колене пред Ава.
– Не, Ава. Никога не съм бил под влиянието на алкохол, когато съм бил с теб. Нямам нужда от него. Алкохолът блокира чувствата ми, кара ме да забравя колко празен беше животът ми. Не ми пукаше за нито една от жените, с които съм спал. За нито една. И тогава се появи ти и всичко се промени напълно. Ти ме върна към живот, Ава. Не исках да се докосвам до алкохола, защото ако започна, може да не успея да спра, а аз не исках да изпусна нито един миг с теб – аз съм копеле. Отчаяно, безнадеждно копеле.
Виждам как сълзите се оформят в кафявите ù очи. Не съм сигурен колко по-зле може да стане.
– Правил ли си сънлив секс с някоя друга?
Изобщо не успявам да скрия раздразнението си от глупавия ù въпрос и въздишам шумно.
– Не.
– Ами вразумяващо чукане? – продължава. Изглежда свирепо.
– Ава, не! Никога не ми е пукало достатъчно, нито пък ми се е искало да начукам на някоя някакъв разум. – Намирам краката ù и ги стискам уверяващо. Не очаквам да подейства, но съм готов да опитам всичко. – Ти си единствена.
Ръцете ми са избутани настрани и тя става.
– Значи казваш, че ако в четвъртък беше пил водка, щях да те намеря да чукаш Сара, а не просто да си говориш мило с нея, докато тя седи на бюрото ти?
Какво? Сара ли? Тя луда ли е? Скачам и отивам към нея. Хващам здраво дребното ù тяло.
– Не! Не ставай глупава!
– Не мисля, че съм глупава. Достатъчно лошо е да се тревожа, че пиеш. Не знам дали мога да понеса и допълнителната тревога, че когато си пиян, искаш да чукаш други жени. – Тя губи контрол. Язвителните ù думи ме карат да отскоча назад от изненада, въпреки че нямам правото да се изненадвам.
Също така нямам право да я укорявам за лошия ù език... но все пак го правя.
– Би ли внимавала за шибания език? Не ме кара да искам да чукам други жени. Просто ме кара да искам да чукам.
– Тоест, най-добре е, за да съм сигурна, да бъда наблизо, когато пиеш, така ли?
Боже, да, трябва. Но вече е твърде късно.
– Няма да пия. Кога ще започнеш да ме слушаш, жено? – реагирам. Вече и аз губя контрол. Планът ми тези думи да имат смисъл бързо се разпада. – Нямам нужда от алкохол. – Боя се, че може да стисна твърде силно, затова я пускам, отдръпвам се от нея и прекосявам кабинета, опитвайки се да се успокоя. – Имам нужда от теб! – Това мое изявление е бързо контрирано.
– Имаш нужда от мен, за да замениш пиенето и чукането.
Откъде измисли това, по дяволите? Нуждая се от нея, за да дишам. Това е достатъчно просто.
– Ти ме манипулираш.
– Не те манипулирам – защитавам се шокиран, но знам, че наистина го правя. Постоянният допир, неразумните искания и начинът, по който я зашеметявам, когато телата ни са съединени. Това са все начини да я задържа, но също така да я държа в безопасност.
– Напротив, правиш го. Със секс. Вразумяващо чукане, напомнящо чукане... Всичко това е манипулация. Аз имам нужда от теб, а ти използваш това срещу мен.
– Не! – крещя. Размахвам ръце и запращам отровата, заради която съм на това ужасно положение в живота си, с трясък на пода. Силният звън на счупени бутилки и чаши затихва и аз откривам, че отново държа здраво ръцете ù.
– Имам необходимост да се нуждаеш от мен, Ава. Не мога да го кажа по-просто. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Докато ти се нуждаеш от мен, аз ще се грижа за себе си. Просто е.
– И как боят с камшик се вписва в грижата за себе си? – крещи тя.
Косата ми понася жестоко наказание, когато я дръпвам свирепо.