– Нямам никаква представа. – Имам. Отчаяние. Безнадеждност. Мъка. Страх. Това са четири причини, а още не съм свършил.
– Аз наистина имам нужда от теб, но не така. – Поражението в гласа ù ме тревожи още повече, затова поемам ръцете ù нежно.
– Погледни ме! – Отпуска глава и очите ù срещат моите. – Кажи ми какво чувстваш към мен? Знам какво чувствам аз към теб. Да, имал съм много жени, но с тях съм правил само секс. Безсмислен секс. Без чувство. Ава, имам нужда от теб.
– Как така имаш нужда от мен, след като те карам да си причиняваш това? Ти си по-себеразрушителен сега, отколкото си бил, преди да ме срещнеш. Аз те карам да се нуждаеш от алкохол, не да го искаш. Превръщам те в неразумен, побъркан мъж и със сигурност вече не съм стабилна. Не виждаш ли какво си причиняваме?
Думите ù ме прерязват, въпреки че първата част от изявлението ù вероятно е вярна. Но последната не е. Ние се обичаме, това е. Всичко, което правя, е, защото я обичам.
– Ава!
– И искам да знаеш, че не мога да понасям мисълта, че си спал с толкова много жени.
Поемам си дълбоко въздух. Тихо се съгласявам с нея. Но тогава тя ахва. Изпълненият с ужас звук изпомпва страх директно във вените ми.
– Когато изчезна за четири дни... – думите засядат в гърлото ù. По красивото ù лице се плъзга тревога.
Очите ми се отварят още повече, искам тя да види разкаянието ми. Времето ми изтече.
– Те. Не. Означават. Нищо. Обичам те. Имам нужда от теб.
– О, Боже! – Тя се срива пред мен и започва да плаче от болка. Никога не съм се чувствал по-гадно, по-недостоен и по-отчаян. – Чукал си други жени.
Падам на колене и я хващам здраво, но нежно. Разтърсвам я леко, но не знам с каква цел.
– Ава, чуй ме! Те не означават нищо. Бях влюбен в теб. Знаех, че ще те нараня. Не бих могъл да те нараня.
– Казваш, че не би могъл да ми причиниш това. Забрави да добавиш отново. Трябваше да кажеш, че не би могъл да ме нараниш отново.
– Не исках да те нараня.
– И за да не ме нараниш, реши да чукаш други жени? – Въпросът ù ме оставя без отговор. Питам себе си същото всеки ден, по десет пъти на ден. – Колко?
Трепвам.
– Ава, моля те, недей! Мразя се.
– Аз също те мразя! Как можа?
– Ава, защо не ме слушаш?
– Слушам те и не харесвам това, което чувам. – Тя се раздвижва и се отдалечава. Пресягам се паникьосано към хълбоците ù и поставям глава на корема ù. Емоциите ме завладяват напълно. Тялото ми започва да се тресе.
– Съжалявам. Обичам те. Моля те, умолявам те, не ме напускай! Омъжи се за мен!
– Какво? – реагира. Тонът ù показва колко е шокирана, отвратена. Какъвто изобщо не искам да е. – Не мога да се омъжа за човек, когото не разбирам. – Тези думи ме довършват и ме карат да се срина на пода пред нея. – Мислех, че ти нося спокойствие – продължава. Гласът ù трепери. – Ти ме унищожи за пореден път, Джеси.
– Ава, моля те. Бях съсипан. Загубих контрол. Мислех, че мога да те забравя.
– Като се напиваш и чукаш други жени ли?
– Не знаех какво да правя. – Жалък съм, но само това имам. Съкрушителните тревога, страх и ужас, че е наранена, не са намалели. Никога няма да намалеят. Нито пък болката при мисълта, че мога да я загубя. Но способността ми да бягам от истинската, сурова и силна любов се е подобрила. Извиненията ми, че я напуснах за тези четири дни, никога няма да са достатъчно добри. Страхът у мъж като мен е смешен, но ето до какво ме е свела тази жена. До развалина. Трагично подобие на мъж. Наистина не заслужавам любовта, която тя ми дава. Но съм прекалено голям егоист, за да се откажа лесно.
– Можеше да поговориш с мен – казва тя.
– Ава, ти отново щеше да избягаш.
– Всички извинения, които ми поднесе, са били, защото съвестта ти те гризе. Не защото си бил пиян или заради имението. А заради това, че си ми изневерявал. Ти каза, че не си го правил откакто си с мен. Излъгал си ме. Всеки път, когато реша, че сме напреднали малко, се натъквам на неочаквани подробности. Не мога да понасям това повече. Не знам кой си ти, Джеси.
– Ава, ти ме познаваш. Прецаках всичко. Прецаках всичко, но никой не ме познава по-добре от теб. Никой.
– Забравяш Сара. Изглежда тя те познава прекалено добре – отсича. Тонът ù е равен, почти обиден. – Защо?
Тялото ми поддава и сядам върху петите си.
– Аз те предадох. Исках да пия, но ти бях обещал, че няма да го направя, знаех какво ще стане, ако го направя.
– И предпочете да те набият?
– Да.
– Не разбирам.
Свеждам поглед, за да не види срама в очите ми. Няма нужда.
– Ава, ти знаеш, че животът ми е бил много шарен. Разбивал съм семейства, отнасял съм се към жените като с предмети и съм взимал неща, които не са мои. Съсипал съм толкова много хора, че чувствам това като наказание. Намерих своето малко късче от рая, но сега изглежда всеки е готов да се отклони от пътя си, за да ми го вземе.