– Заедно – казва той, а горещият му дъх гали лицето ми.
– Да – пъшкам и усещам как се уголемява и пулсира в подготовка на освобождението си.
– Господи, Ава! – възкликва. Остра въздишка се изтръгва от устните му и тялото му се стяга, но той не откъсва очи от моите. Гърбът ми се извива по рефлекс, когато спиралите на екстаза достигат връхната си точка и ме захвърлят презглава в ураган от неудържими усещания. Изкрещявам от удоволствие, тялото ми трепери в ръцете на Джеси и аз бързо задвижвам клепачи, за да спра събралите се сълзи. Оргазмът ми започва да се оттегля полека.
– Очите! – нарежда той тихо и аз се подчинявам, като отново отварям очи.
Джеси простенва гърлено и аз стягам всичките мускули в сърцевината си около него, за да изстискам освобождаването му. Виждам битката, която провежда с инстинкта си да се забие в мен и да отметне глава назад, но той успява да се контролира. И тогава почти чувам освобождението му. Бузите му се издуват, а той нахлува в мен с дълъг и силен удар и се задържа там. Мускулите ми се приспособяват към пулсиращата му ерекция и продължават бавните си свивания, докато Джеси се излива в мен.
– Обичам те – казвам тихо, докато гледа към мен и гърдите му се повдигат и спускат. Ето. Казах го. Картите ми са напълно свалени и технически не е изтръгнал това с чукане.
Той полага устни върху моите.
– Знам, бебче.
– Откъде знаеш? – питам. Знам, че никога не съм му казвала. Крещях го хиляди пъти наум, но никога не съм го изричала на глас.
– Каза ми го, когато беше пияна – усмихва се, – след като ти показах как се танцува.
Бързо си припомням нощта, когато бях нелепо пияна и отново отстъпих пред упоритото му преследване. Помня, че го признах на себе си, но определено не помня да съм му го изтърсила. Честно казано, не помня много, след като Джеси ме изведе от бара. Бях в тежко състояние. Това също е по негова вина.
– Не помня – признавам и се чувствам адски глупаво.
– Знам, че не помниш. – Той притиска хълбоците си в мен и аз въздъхвам. – Беше толкова объркващо.
Спомените изведнъж заливат съзнанието ми като потоп. Той наистина се опитваше да измъкне любовно признание от мен с чукане. Наблюдава ме как го осъзнавам и устата му оформя буквата „О“ с лека усмивка.
– Знаел си през цялото време?
„Пиянски признания.“
Дни наред се упреквах, че не му признах чувствата си, а той е знаел през цялото време. Защо не каза нищо? Защо просто не поговори с мен, вместо да се опитва да ме принуди с чукане? Толкова много неща щяха да са различни.
Усмивката му изчезва и бива заменена със стоическо изражение.
– Ти беше пияна. Исках да чуя думите, когато си със здрав разум. Жените се напиват непрекъснато и ми признават вечната си любов.
– Така ли? – изтърсвам.
Той почти се разсмива.
– Да, така. – Той притваря очи. – Не бях сигурен дали все още ме обичаш, след... – не довършва. Зъбите му започват свирепа тренировка върху долната му устна. – Ами... след малкия ми срив.
Смея се вътрешно. Малък срив ли? По дяволите, какво ли би бил голям срив? Жените му казват, че го обичат? Какви жени и колко има? Кривя лице от отвращение. Чувствам се изключително неудобно от това колко много се възмущавам от възможността друга жена да го има или да го обича. Трябва да разкарам тези мисли от главата си, и то бързо. Нищо добро няма да излезе, ако знам.
– Обичам те – подсилвам думите, почти ги натъртвам, сякаш го казвам и на всички онези жени, които твърдят, че го обичат. Усещам как цялото му тяло се отпуска върху мен, а той продължава с бавните си кръгообразни движения дълбоко в мен.
Придърпвам го надолу и увивам крака и ръце около него. Имам чувството, че от раменете ми е паднала тежест, но после ми хрумва, че обичам този мъж, а нямам представа на колко е години.
– На колко години си, Джеси?
Той повдига глава и почти мога да видя как зъбните колела на ума му започват да се въртят. Знам, че обмисля дали да не ми каже истинската си възраст и да спре с глупавото си забавление.
– Не мога да си спомня.
О, може да успея да изиграя това в своя полза.
– Бяхме стигнали до тридесет и три – подсказвам.
Хили ми се самодоволно.
– Трябва да започнем отначало.
– Не! – Придърпвам лицето му надолу и потривам нос в грубата му буза. – Стигнахме до тридесет и три.
– Не си добра лъжкиня, бебче. – казва. Смее се и се сгушва в шията ми. – Тази игра ми харесва. Мисля, че трябва да започнем отначало. На осемнадесет съм.
– На осемнадесет!
– Не играй игри с мен, Ава!
– Защо просто не ми кажеш на колко години си? – питам раздразнена. Наистина няма значение за мен. Той е най-много на четиридесет.