Тя продължава:
– Очевидно търся идеи как да преобразя тази чудовищност. Мислех да съборя някои стени и да я превърна в голяма дневна. Ела, ще ти покажа! – Подава ми кафето и ми кимва да я последвам към другата стая. Декорът е също толкова отблъскващ, колкото този в кухнята. Рут изглежда доста млада, вероятно в средата на трийсетте, затова предполагам, че се е нанесла неотдавна. Това място изглежда така, сякаш не е докосвано с боя от четиридесет години.
След час обсъждане съм уверена, че знам какво се опитва да постигне Рут. Тя има хубава идея.
– Ще скицирам няколко варианта, съобразени с бюджета и идеите ви, и ще ги пратя заедно с ценоразписа на моите услуги – казвам ù, докато си тръгвам. – Има ли нещо специално, което трябва да предвидя?
– Не, нищо. Искам да е луксозна и да има всичко, което се очаква от една кухня. – Тя протяга ръка и аз я поемам учтиво. – Хладилник за вино – смее се тя.
– Разбира се – усмихвам се сковано. Споменаването на алкохол кара кръвта ми да изстине. – Ще държим връзка, госпожице Куин.
– Рут, моля те! – поклаща тя глава. – Ще чакам с нетърпение, Ава.
Влача се надолу по улицата към къщата на Кейт и се надявам да не си е у дома, за да мога да се оттегля в стаята си, преди да се е заела отново с мисията „Да развеселим Ава“.
– Ава!
Спирам и виждам Сам да виси от прозореца на колата си, докато кара бавно до мен.
– Здравей, Самюъл! – казвам с изопната усмивка, продължавайки да вървя.
– Ава, моля те, не се присъединявай към злата си приятелка в клуба „Да вбесим Сам“! Може да бъда принуден да се изнеса. – Той паркира, излиза от поршето си и ме среща на тротоара пред къщата на Кейт.
Изглежда небрежен, както обикновено, с нелепи торбести шорти и тениска на „Ролинг Стоунс“, а кестенявата му коса е разрошена.
– Съжалявам. Да не си се нанесъл за постоянно вече? – питам с вдигната вежда. Сам има скъп апартамент на Хайд парк с много повече пространство, но работилницата на Кейт е на долния етаж на къщата ù, а тя настоява той да остава при нея.
– Не, не съм. Кейт каза, че ще се прибереш до шест. Надявах се да те хвана. – Внезапно започва да изглежда нервен, което ме кара да се чувствам изключително неудобно.
– Всичко наред ли е? – питам.
Той ми предлага бегла усмивка, която не стига до трапчинката му.
– Не съвсем. Ава, трябва да дойдеш с мен – казва тихо.
– Къде? – Защо се държи толкова несигурно? Това не е типично за Сам. Обикновено е безгрижен и безпардонен.
– До дома на Джеси.
Сам вероятно е видял ужаса на лицето ми, защото пристъпва към мен с умоляващо изражение. Изпадам в паника само при споменаването на името му. Защо иска да отида до Джеси? След последната ни среща ще се наложи да ме завлекат там с писъци и ритници. Няма никакъв шанс да се върна доброволно. Никога.
– Сам, не смятам да отивам там. – Отстъпвам назад и клатя глава. Тялото ми започва да трепери.
Той въздъхва и тътри кецовете си по тротоара.
– Ава, започвам да се тревожа. Той не вдига телефона си и никой не го е чувал. Не знам какво друго да направя. Знам, че не искаш да говориш за него, но минаха почти пет дни. Ходихме до „Луссо“. Портиерът отказва да ни пусне горе. Ще пусне теб. Кейт каза, че го познаваш. Не можеш ли само да ни вкараш? Просто искам да знам, че е добре.
– Не, Сам. Съжалявам, не мога – изграчвам.
– Ава, тревожа се, че е направил нещо глупаво. Моля те!
Гърлото ми започва да се стяга и Сам тръгва към мен с протегнати ръце. Не осъзнавах, че се движа назад.
– Сам, моля те, недей! Не мога да го направя. Той няма да иска да ме види и аз не искам да го видя.
Той сграбчва ръката ми, за да спре отстъплението ми, придърпва ме към гърдите си и ме притиска.
– Ава, не бих те молил, наистина не бих, но трябва да отида там и да се уверя, че е добре.
Раменете ми се отпускат уморено в прегръдката му, а от устните ми се изплъзва тихо ридание. Мислех, че вече не са ми останали сълзи.
– Не мога да се срещна с него, Сам.
– Хей! – възкликва той, отдръпва се и ме поглежда. – Само ни помогни да минем през портиера! Единствено за това те моля! – добавя, изтрива заблудена сълза от бузата ми и се усмихва умолително.
– Няма да влизам – потвърждавам и стомахът ми се свива от паника при мисълта, че ще го видя отново. Но ако е направил нещо глупаво?
– Ава, само ни заведи до апартамента!
Кимвам и изтривам стичащите се сълзи.
– Благодаря. – Той ме дръпва към поршето си. – Влизай! Дрю и Джон ще ни чакат там. – Отваря вратата на пътника и ме насочва към колата.
Сядам на седалката и оставям Сам да ме откара до „Луссо“ на доковете „Сейнт Катрин“ – място, на което се бях заклела никога повече да не се връщам.