Стене.
Усещам горещото му освобождаване дълбоко в мен и свалям ръце от таблата, за да ги поставя на гърдите му. Главата му се отпуска, очите му откриват моите и той започва да прави бавни кръгове с хълбоците си, успокоявайки и двама ни.
– Не беше толкова трудно, нали? – пита с дрезгав глас.
Поглаждам солидните гърди под дланите ми.
– Съгласих се под принуда – казвам и се шляпвам наум за лошия подбор на думи.
Не може да ме накара да удържа това обещание. Но тогава осъзнавам... това е Джеси – моят неразумен и властен маниак. Той може и ще го направи.
Усмихва се възхитително и ме целува нежно, после ни претърколва така, че се озовавам просната върху гърдите му. Пръстът му проследява гръбначния ми стълб и приглажда косата ми. И аз се сгушвам щастливо в него.
– Не мога да бъда с теб всяка секунда от деня – казвам, въпреки че това, което изпитвам точно сега, е изкушаващо. Защо да не го искам ден и нощ, че и по средата?
Джеси въздиша дълго и уморено.
– Знам, че не може. Иска ми се да можеше.
– Имам работа, живот.
– Искам аз да бъда твоят живот.
– Ти си – споря внимателно. Понякога той е толкова уязвим и нежен и знам, че съм му нужна. Той е на километри разстояние от властния звяр, който току-що начука малко разум в мен. Но дали това наистина е разум? Или просто чиста лудост?
4 Temper Trap – австралийска инди група. – Бел. прев.
5 Sweet disposition (англ.) – „Сладко увлечение“. – Бел. прев.
Седма глава
Замръзвам, трепвам от светлина, която блесва в очите ми, когато ги отварям. Скачам в леглото.
Къде е той?
Отмятам косата от лицето си, измъквам се бързо от леглото и хуквам към банята. Няма го там. В сляпа паника тичам надолу по стълбите и набивам спирачки на входа на кухнята.
– Добро утро! – Оставя кафето си, става от кухненския плот и тръгва небрежно към мен. Сякаш гледам съвсем различен мъж. Дали съм сънувала последните няколко дни?
Облечен е в тъмносив костюм, снежнобяла риза и бледорозова вратовръзка. Избръснат е, рошавата му руса коса е сресана настрани, а зелените му очи проблясват от задоволство. Изглежда зашеметяващо.
– Ъм... утро – запъвам се.
Обвива с ръка кръста ми и ме вдига към себе си.
– Добре ли спа? – пита и докосва устните ми.
– Мммм – мънкам. Изумена съм. Бях сигурна, че тази сутрин трябва да съм готова за битка с господин Предизвикателен.
– Виждаш ли? Точно затова те искам тук сутрин, обед и вечер – размишлява той.
– Защо? – За да може да прави това всяка сутрин? Да се преместя при него, може би все пак няма да е толкова лоша идея.
Оставя ме да се плъзна по него, после се отдръпва, за да ме огледа от горе до долу, като стисва прясно обръснатата си брадичка с болната ръка и извива вежда в лека усмивка.
„О, по дяволите! Аз съм гола!“
– Мамка му! – обръщам се и бързо се отправям към стълбите, но не стигам далеч. Джеси ме хваща по средата на пътя, обвива ръце около кръста ми и ме вдига.
– Внимавай с езика! – Връща ме в кухнята и ме поставя да седна върху плота за закуска.
– Ох! – изписквам, когато студът на мрамора прониква в голия ми задник.
Смее се и разделя бедрата ми, после се настанява между тях.
– Искам да слизаш на закуска всяка сутрин точно по този начин – казва и прокарва пръст от коляното ми до основата на бедрата ми. Вече съм повече от будна. И съм напрегната.
– Ти си уверен, че ще бъда тук всяка сутрин – отвръщам толкова небрежно, колкото би могла една жена, когато богоподобно създание леко прокарва показалец по космите на венериния ù хълм. Не може да ме кара да спазвам условия, с които съм се съгласила насред оргазъм.
Опитва се да потисне усмивката си.
– Аз съм уверен, защото ти каза „да“. Или беше... – Дълбоко замислен, той поглежда нагоре към тавана, после отново към мен. – А, спомням си. Беше: „Да, да, да, мамка му, да!“. – Ъгълчето на устата му се вдига наперено, докато Джеси пъхва пръст в мен.
– Бях хваната в момент на слабост. – Не мога да скрия страстта в гласа си. Аз съм негова.
Джеси завърта палец по клитора ми и мускулите на краката започват да ме болят. Премествам се по плота леко, за да му дам по-добър достъп. Толкова съм лесна!
– Трябва ли да ти напомня защо това е добро решение? – пита той, а после поема устните ми, заменя единия пръст с два и нахлува в мен, като помита всички разумни мисли от ума ми.
Не, няма нужда. Това няма значение, но ще приема напомнянето. Сграбчвам сакото му, стискам юмруци и стена в устата му. Усещам как се усмихва, а после освобождава устните ми и ме избутва по плота. Леденият мрамор праща пронизителни тръпки по тялото ми, но изобщо не ми пука. Нуждая се от Джеси... отново.