Очите му прогарят моите, докато разкопчава колана и панталоните си бързо, а после смъква боксерките си и дава свобода на сутрешната си ерекция. После ме хваща за бедрата и ме придърпва напред върху члена си.
– Това е още една причина – изръмжава, отдръпва се, а после се изтласква напред.
– Боже! Джеси! – Отпускам глава назад на плота и извивам гръб към него. Мили Боже, той владее невероятни движения. Започва с наказателен ритъм, който ме кара да стискам ръба на плота, за да не се плъзгам по мрамора. Дишането му е тежко и шумно и той изпуска дрезгави викове при всеки тласък.
– Мамка му! Ти си съвършена, бебче. – Отново се забива напред силно и от устните ми изригва отчаян вик.
Не знам какво да правя със себе си. Неговата мощ е безмилостна и той нахлува в мен отново и отново... и отново. Замаяна съм. Той поставя ръка на гърдата ми и я масажира грубо в ритъм със здравите тласъци.
– Спомни ли си вече? – пита той, но аз не мога да отговоря. Напълно съм загубила дар слово. С всеки мощен тласък той ме приближава все по-близо и по-близо до ръба. Вдишвам и задържам дъха си, когато стигам докрай. – Отговори на въпроса, Ава! – настоява той. – Сега!
– Да!
– Ще останеш ли при мен? – Захватът му върху гърдите ми се стяга, а тазът му неуморно се движи напред.
– Боже! Боже! Джеси!
– Отговори на шибания въпрос, Ава! – Неотслабващите му удари ме подлудяват, главата ми се върти, а сърцевината ми трепери яростно.
– Да! – крещя и рязко издишвам, докато летя към небето в едно неземно чувство на задоволство. Вибрирам цялата от глава до пети, гърбът ми се извива и тялото ми се гърчи в спазми.
– О, да! – Джеси се срива върху мен и ме приковава върху плота.
Пльосвам ръце над главата си с изтощена въздишка и оставям мускулите си естествено да се свиват около него, докато лежим, дишаме тежко и се потим на плота. Аз съм напълно и съвършено разбита. Мога да се върна в леглото, но трябва да отида на работа, въпреки че никак не ми се иска. Не че ще го призная на Джеси, но предпочитам да ме отнесе горе и да ме люби цял ден, а може би и по-дълго.
Вдига глава и ме поглежда.
– Боже, обичам те, мамка му.
– Знам. Обръснал си се – казвам. Въздишам. Наистина мога да се върна в леглото. Имам чувството, че съм била на един от мъчителните му маратони.
– Искаш ли да пусна брадата си пак?
Посягам и прокарвам длан по свежо изгладеното му лице.
– Не. Харесва ми да те виждам целия.
Той обръща лице към дланта ми и я целува, после се отдръпва, целува корема ми, откъсва се от мен и си оправя панталоните.
Взира се в мен, докато закопчава колана си, после изтрива влажните си, сочни устни с опакото на ръката си.
– Трябва да тръгвам. Махай се от очите ми, преди да съм те обладал отново! – Сграбчва ръцете ми и ме издърпва от плота, след което залепва дълга, чувствена целувка на устните ми. – Веднага!
Обмислям дали да не остана точно където съм – искам още. Но той изглежда решен да продължи деня си без мен, а това сигурно е за добро. Не искам да го отклонявам, затова тръгвам бавно гола и съм напълно наясно, че ме гледа. Спирам при вратата и се обръщам към него. Той стои с ръце в джобовете, а очите му проблясват. Изучава ме внимателно.
– Приятен ден! – казвам, усмихвам се, пресягам се надолу и прокарвам пръст по мократа си цепка, а после го пъхам в устата. О, наистина съм малка изкусителка.
– Чупката, Ава! – предупреждава.
Ухилвам се и се извъртам, за да се кача по стълбите. Такава съм уличница! Но не ми пука. Приятно съм изненадана от щастливото му настроение тази сутрин. Бях се подготвила за предизвикателство, докато се опитвам да се измъкна от апартамента без него. Това е прогрес. Доволна съм.
Понеделник е и ме чака много работа. Чувствам се силна и трябва да се облека подобаващо, за да подсиля самоувереността си. Слава Богу, че Кейт е поела инициативата да ми опакова някои дрехи за работа, както и... моята черна тясна рокля без ръкави.
Вземам душ и правя най-доброто, което мога с косата си, след което се напъхвам в роклята и грабвам червените обувки с токчета, но при вратата спирам рязко.
Мамка му!
Не съм си взела колата, а някои от папките, които ми трябват, са там. Излизам от апартамента бързо и тичам надолу. Откривам Клайв да приема доставка извън фоайето. Излизам на слънчевата светлина при него, докато си слагам очилата.
– Клайв, трябва ми такси.
– Ава, как си тази сутрин? – пита и ми се усмихва. – Транспортът ти е тук.
– Моят транспорт?
Посочва ми черен автомобил „Рейндж Роувър“ и виждам Джон, който говори по телефона си, облегнат на капака. Носи обичайните си тъмни очила и черен костюм и ми кимва с обичайния си поздрав.