Тръгвам към него, но си спомням нещо и се извъртам отново към Клайв.
– Джеси говори ли с теб за посетителката от вчера?
– Не, Ава. – Клайв се връща на бюрото си.
Хммм... Така си и мислех. Продължавам напред и щом приближавам до Джон, хващам края на разговора му.
– Тя е тук, Джеси. Скоро ще дойда. – С този боботещ глас винаги изглежда така, сякаш е в лошо настроение. Затваря и кимва към колата. Това е неговият знак, че иска да се кача, затова обикалям и се покатервам вътре. Ако не бързах толкова, вероятно щях да се оплача.
– Защо си тук? – питам, докато се настанявам на седалката.
– Джеси ме помоли да те закарам на работа. – Не изглежда впечатлен.
– Трябва да взема колата си. Имаш ли нещо против? При Кейт е, а тя живее в Нотинг Хил.
Кимва, че е разбрал, сваля прозореца си и обляга ръката си на рамката. Изглежда като доста гадно копеле.
– Оправихте ли портите? – питам.
Лицето му бавно се обръща към мен и виждам, че челото му е леко набръчкано – признак, че е намръщен. Издържам погледа му, но той все пак не отговаря.
– Портите на имението – напомням. – Бяха се развалили миналата неделя.
Започва да кима и обръща лице отново към пътя.
– Всичко е оправено, момиче.
Обзалагам се. Дребнавата нужда да разчепквам е вбесяваща, но ако знам едно нещо за Джон, то това е, че не говори много.
Пътуваме в мълчание, като се изключи тананикането на Джон. Той ме оставя пред Кейт.
– Благодаря, Джон – подвиквам, докато изскачам от колата му.
– Всичко е наред – избоботва той и изчезва.
Осем часът е. Имам време, затова притичвам по пътеката до къщата на Кейт.
Влизам направо и я заварвам да бърка огромна купа със захар и масло.
– Хей! – Топвам пръст в купата ù.
Тя ме плясва с бъркалката.
– Вън! Имам толкова много работа. Не свърших абсолютно нищо вчера. – Наистина е разтревожена, а това е на светлинни години от обичайната ù спокойна и хладнокръвна фасада.
– Така ли? – подхилвам се.
– Много смешно! – сопва се и изсипва брашно на кухненската везна. Вземам разумното решение да оставя нещата така. – Как е брат ти? – пита.
– Добре е. – Няма да навлизам в подробности.
– Джеси? – пита и езикът ù висва навън, докато се навежда над везната.
– Бива – пльосвам се в един от столовете.
Кейт се изправя и ме поглежда въпросително. Нямам много време сега, за да навлизам в детайли. Прекалено много неща имат нужда от нейното мнение.
– Ава?
Въздъхвам.
– Иска да се пренеса при него. Казах „да“, но само защото той ми начука малко „разум“, след като казах „не“. Последва го с напомнящо чукане тази сутрин. – Кейт ме зяпа.
– Еха!
Смея се.
– Да.
– Не е ли малко рано?
Въпросът ме шокира, но съм доволна, че е на същото мнение като мен.
– Така мисля. Но той ме иска денем и нощем... и малко по средата. Вече е достатъчно лош с всички негови искания, контрол и тревоги.
– Каза ли му го? – Хвърля брашното в купата и отново започва да бърка.
– Не. Хей, какво стана в имението в събота вечерта и защо не отговори на обажданията ми?
Тя ме поглежда със сините си очи.
– Нищо! – изстрелва защитно. – Забравих да ти се обадя.
– Говорех за идването на полицията – казвам с вдигната вежда.
– О! – Тя подновява бъркането на тортата малко прекалено бързо. – Не знам. Джеси се появи и полицаите си тръгнаха скоро след това.
– Хей, пиленце!
Веселият глас на Сам идва от вратата и двете с Кейт едновременно поглеждаме нагоре. Сам е напълно гол, като се изключи една от миниатюрните престилки на „Кат Кидстън“. Докато минава покрай мен, очите ми се отклоняват и виждам стегнатия му гол задник.
Започвам да кашлям и да гледам навсякъде другаде, само не и към Сам.
– Здрасти! – махвам с ръка в неговата посока и усещам как лицето ми пламва, когато поглеждам отчаяно към Кейт и безмълвно я моля да направи нещо за безочливия мръсник.
– Самюъл, сложи си някакви дрехи! – укорява го тя с лека усмивка.
– Дойдох да помогна – хленчи той.
– Вече изостанах много заради теб – простенва Кейт и удря голото му дупе с шпатула, пълна с тесто за торта.
– Надявам се, че сега ще изхвърлиш това – смея се. Кейт свива рамене и ухилена започва да облизва шпатулата.
Сам се обръща към мен с най-широката усмивка на дръзкото си лице. Очевидно и той се забавлява с моето неудобство. После се навежда леко и навира задник в лицето на Кейт.
– Сега ще трябва да оближеш всичко.
Скачам от стола истински смутена.
– По-добре да тръгвам – изтърсвам, а гласът ми е изтънял и писклив. Не искам да ставам свидетел на операцията по почистването на голия задник на Сам.