– Ще се видим по-късно – казва Кейт и се смее, докато бягам, без да се осмеля да погледна назад от страх какво може да видя. Главата ми се върти от резкия отговор на Кейт за станалото в имението. Дори не искам да мисля това, което си мисля.
Пристигам в офиса навреме и откривам огромен букет от калии да лежи на бюрото ми. Как е успял да уреди цветя толкова бързо?
Намирам картичката.
Ти си дивачка и дразнителка.
Подлудяваш ме.
Обичам те.
Дж. х
Аз го подлудявам? Той е заблуден. Пускам му бързо съобщение.
Знам, че ме обичаш. Цветята са красиви. Благодаря за прекарването... до работа.
А. х
Настанявам се на бюрото и отварям имейла си и списъка с неща, които трябва да правя, но скоро се разсейвам. Спомням си, че не съм си изпила хапчето. Грабвам чантата си от пода и ровя в нея. След няколко минути безуспешно търсене я обръщам върху бюрото и всичко се пръска навсякъде.
– Мамка му, мамка му, мамка му! Моля те, не отново!
– Добро утро, цвете! – Патрик влиза в офиса.
– Утро. – Не вдигам поглед от пръснатите си принадлежности. Заслужавам медал за това, че съм толкова скапано безгрижна.
– Хубави цветя. – Не пропускам въпросителния му тон.
– О, да. От брат ми – изтърсвам бързо.
– Колко прекрасно! – възкликва. Усмихва се и тръгва към кабинета си.
Телефонът ми започва да танцува по бюрото, предупреждавайки ме, че имам съобщение.
ТИ си красива и знам, че знаеш. Дръзка си! Липсваш ми.
Дж. х
Разтопявам се на бюрото си. И той ми липсва, но точно сега се ужасявам, че ще трябва да отида при д-р Монро за трети път. Това е нелепо.
Държа телефона в ръка и решавам, че мога да звънна на Мат въпреки нежеланието си. Набирам го и телефонът му иззвънява два пъти, преди да отговори.
– Ава? – изглежда се радва, че ме чува.
– Бих могла да си прибера нещата – минавам направо на въпроса. Ако не се нуждаех от тях, нямаше изобщо да му се обаждам. Дори само от разговора с него кожата ме досърбява. А бяхме заедно четири години. Как се случи това?
– Разбира се.
– Мога да мина в четвъртък след работа. Да кажем към шест?
– Добре. Ще чакам с нетърпение – отговаря весело.
Искам да изсъскам в телефона: „Защо се обади на родителите ми, червей такъв?“, но знам, че вероятно очаква някаква подобна реакция от мен. Няма да му угодя.
– Супер. Ще се видим тогава. – Защо казах това? Изобщо не е супер.
– Да, ще се видим – звучи почти самодоволен.
Потрепервам и затварям. Ако можех, щях да пратя Кейт да ми вземе нещата, но знам, че това ще свърши със сълзи и вероятно с полицейска намеса. Ще вляза и ще си тръгна за десет минути. Мога да устоя на порива да го фрасна за толкова кратко време.
– Искаш ли кафе, Ава?
Поглеждам нагоре и виждам Сали, която си играе с конската си опашка. Има нещо различно в нея.
– Да, моля. Добре ли прекара уикенда, Сал? – Тя се спира и се изчервява в десет оттенъка на кървавочервеното. После забелязвам, че високите яки на блузите ù са заменени с кръгло деколте. Еха! Сал има страхотни цици! Кой би си помислил?
– Да. Благодаря, че попита, Ава. – Измъква се към кухнята.
Усмихвам се на себе си. Нашата скучна и мрачна Сал може да се е порадвала на малко мъжко внимание през уикенда. Оставям телефона и започвам да работя по папките, готова за срещата с господин Ван дер Хаус в сряда.
Наближава десет и половина и аз събирам нещата си, за да посетя няколко обекта.
– Сал, кажи на Патрик, че отивам по обекти! Ще се върна около четири и половина.
– Разбира се – припява тя ентусиазирано, докато попълва фактури. Да, определено е получила мъжко внимание. Мъжете наистина ли имат такова влияние върху жените?
Подминавам Виктория и Том при вратата.
– Скъпа, как мина уикендът ти? – изпява Том.
– Страхотно – казвам и приемам въздушната му целувка. – Трябва да бягам. Ще се върна около четири и половина.
– Извинете! – Виктория се вмъква покрай мен.
– Какво ù е? – питам Том.
Том извърта очи.
– Да пукна, ако знам. Звъня ми в събота и заяви, че е влюбена, после я видях тази сутрин и лицето ù изглежда като напляскан задник.
– Дрю?
Том свива рамене.
– Не иска да говори за това. Не е добър знак. Ще видя дали мога да изтръгна някаква информация от нея. Ще говорим по-късно.
Тръгвам към метрото и спирам до аптеката, за да заменя свършилия гланц за устни. Привлечена съм от витамините. Спомням си, че четох за недостиг на витамини, когато правех проучването за алкохолизма. Изчитам около един милион надписа, после решавам да се посъветвам с аптекаря.