Чувам как пуска водата и се обръщам на една страна. Аз съм доволна и спокойна. Той ме кара да се чувствам така и точно в такива моменти знам защо съм тук – той е толкова грижовен, любящ и нежен. Може би да живея с него, все пак няма да е толкова лошо. Но после набързо си напомням, че в момента се намирам на Седмото небе на Джеси. Няма да мисля по същия начин, когато не се подчиня на някое от исканията му. А такова ще има и може дори да е свързано с преместването.
Джеси се връща в стаята и аз се обръщам по гръб, за да се насладя на невероятната му походка. Той сваля вратовръзката си и я хвърля на близкия фотьойл, а после започва да разкопчава ризата. Оставя я да стои свободно и се навежда, за да събуе обувките и чорапите си. Вече е бос, а панталоните му се крепят на страхотния му тесен ханш, ризата му е отворена и разкрива острите линии на гърдите му. Иде ми да забия зъби в него. Вероятно ще му хареса.
– Наслаждаваш се на гледката ли?
Вдигам поглед и откривам, че зелените езера ме изучават. Дори само от този поглед се подмокрям.
– Винаги – отговарям. Гласът ми е дрезгав.
– Винаги – потвърждава той. – Ела тук!
Слизам от леглото и изувам обувките си.
– Остави роклята! – настоява нежно Джеси.
Вървя към него, без да свалям поглед от хипнотизиращите му очи. Сърцето ми подскача в гръдния кош и въздишам леко. Гледам как Джеси бавно прокарва език по долната си устна.
– Обърни се!
Подчинявам се и бавно се извъртам. Усещам дланите му на раменете си и контактът, дори само през роклята, съживява нервните ми окончания.
Навежда се напред и докосва с устни ухото ми.
– Наистина харесвам тази рокля. – Двете му ръце се движат бавно, докато стигат до тила ми. Той събира косата ми и я поставя отпред на рамото ми, после бавно сваля ципа на роклята чак до долу.
Стягам мускулите на врата си в опит да контролирам непреодолимото желание да се отърся от тръпките, които той предизвиква, но се отказвам, когато усещам устните му на гърба си, а езикът му се плъзга към тила ми. Фините косъмчета настръхват и аз извивам гръб в отговор на дългата му, гореща ласка.
– Обичам гърба ти. – Устните му вибрират върху кожата ми и пораждат още повече тръпки. После прошепва на ухото ми: – Имаш най-меката кожа.
Отпускам глава на рамото му и се обръщам с лице към врата му. Той впива устни в моите. Избутва роклята ми надолу по тялото ми.
– Дантела?
Кимвам и очите му проблясват от страст, докато ме целува нежно, сякаш съм от стъкло. Езиците ни се плъзгат един към друг без особено усилие и аз се облягам на Джеси за опора. Наслаждавам се на нежното и леко докосване.
Ръцете му откриват гърдите ми и щипват зърната ми през дантелата на сутиена ми, превръщайки ги в твърди връхчета.
– Виждаш ли какво ми причиняваш? – пита. Той потрива хълбоци в задника ми, за да ми демонстрира точно какво му причинявам, а после целува нежно устните ми. – Ще умра от любов по теб, Ава.
Знам точно как се чувства. Не виждам бъдеще без него и това ме вълнува и плаши едновременно. Това е непознатото. Той все още е непознат. Нуждая се не само от тялото му, от вниманието му... от предизвикателното му отношение.
Дръпва чашките на сутиена ми надолу и разкрива гърдите ми, после прокарва длани по зърната ми.
– Ти и аз – шепне в ухото ми, като плъзга длани надолу по тялото ми, та чак до точката между бедрата ми.
Коленете ми се огъват, когато ръката му се свива върху мен през бельото ми. Потоп от течен огън се втурва през утробата ми и аз извъртам хълбоците си напред към ръката му, за да получа по-добър контакт.
– Възбуждам ли те, Ава?
– Знаеш, че ме възбуждаш – отвръщам, дишам тежко и изстенвам, когато притиска таза си напред.
– Обвий ръце около врата ми! – казва тихо. Пресягам се назад и сключвам ръце зад врата му. – Влажна ли си за мен?
– Да.
Закача палци от двете страни на бикините ми.
– Само за мен – прошепва и леко прокарва език по ръба на ухото ми.
– Само за теб – съгласявам се тихо. Нямам нужда от нищо друго, единствено от него.
Усещам рязко дръпване и скъсване. Поглеждам и виждам, че бикините ми висят от показалеца му пред мен. Оставя ги да се изплъзнат от пръста му и слага другата си ръка на хълбока ми.
Трепвам леко и той се засмива в ухото ми. Пръстите на голямата му ръка на хълбока ми се плъзват чак до гърба ми, а другата ръка размахва пред мен.
– Какво да правя с тази, Ава? – пита и протяга здравата си ръка пред мен. – Покажи ми!
Препускащото ми сърце не успява да регулира рязкото ми вдишване. Искам да ме докосва. Свалям ръка от врата му, хващам неговата, бавно я повеждам надолу към вътрешната част на бедрата си и полагам дланта му върху плътта си.