– Ава! – изкрещява той, докато се отдръпва и отново се забива напред. Бавно се оттегля, а после отново нахлува свирепо в мен, намерил собственото си освобождение, докато моят пулсиращ екстаз помита тялото ми вълна след вълна.
Стене, после се отпуска с мен на пода и пада по гръб, задъхан и потен. Изправям се и го възсядам, като поставям ръце на хлъзгавите му гърди, и нежно притискам таза си към него. Ръцете му падат над главата му, докато ме наблюдава как успокоявам и двама ни. Ние сме мокри, без дъх и напълно задоволени. Аз съм точно там, където трябва да бъда.
– За какво мислиш? – пъхти той и гледа нагоре към мен.
– За това колко много те обичам – казвам истината.
Устните му се извиват в ъгълчетата и на лицето му се появява изражение на чисто задоволство.
– Все още ли съм твой бог?
– Винаги. А аз още ли съм твоя изкусителка? – питам. Ухилвам се и правя кръгове с ръце по гърдите му.
– С абсолютна сигурност, бебче. Боже, обичам усмивката ти – казва и ми се ухилва дяволито.
Щипвам зърната му.
– Искаш ли вана, Боже?
Той скача прав, като едва не набива глава в мен.
– Мамка му! Още тече! – Все още съм в ръцете му и той все още е дълбоко в мен. Изсъсква, когато ме стиска прекалено силно с наранената си ръка.
– Пусни ме долу! – Опитвам се да се отлепя от тялото му, но той увеличава натиска.
– Никога. – Отнася ме в банята, където откриваме огромната вана, напълнена едва на три четвърти. Джеси протяга ръка към кранчето и го затваря.
– Можеш да оставиш ваната да се пълни цяла седмица и няма да прелее – казвам, докато той стъпва вътре и се смъква надолу.
– Знам. Дизайнерът на този италиански боклук очевидно не е имал никакво уважение към околната среда или към моя въглероден отпечатък.
– Казва мъжът, който притежава дванайсет супермотора – пускам остроумна забележка, а после въздъхвам щастливо. Потопена съм в чудесната отпускаща вода, все още възседнала скута на Джеси и все още изпълнена докрай от неговия полувъзбуден член. – Мога да те гледам цял ден. – Прокарвам с бавни, въртеливи движения пръст по всеки квадратен сантиметър от твърдите му, леко загорели гърди. Тишината е успокоителна. Джеси наблюдава нежното ми докосване по цялото му тяло, докато пръстите ми си проправят път нагоре към врата, към брадичката и към устните му, които се разтварят. Очите му проблясват, когато се навеждам, за да полегна на гърдите му. Устата ми среща неговата.
– Обичам устата ти. – Проследявам с леки целувки очертанията на устните му, докато се връщам там, откъдето започнах. – Обичам тялото ти. – Плъзгам ръцете си по неговите и пъхам език в устата му. – Обичам и откачения ти ум. – Подмамвам езика му да излезе от устата му и започвам нежно да го смуча, като в същото време прокарвам длани обратно нагоре по ръцете му, докато стигна до врата му, а тялото ми се извива в него.
Той стене.
– Ти ме подлудяваш, Ава. Само ти.
Усещам как големите му длани се плъзгат нагоре по гърба ми, обхващат тила ми и ме придърпват към него. Устните ни продължават бавната си борба, а телата ни леко се плъзгат едно в друго. Знам, че го подлудявам, но и той ме подлудява.
Отдръпвам се и поглеждам моя луд мъж.
– Луд.
– Малко – изрича. Усмихва се. Вдига ме от скута си и ме обръща, докато не ме настанява между разтворените си бедра. – Нека те измия! – Взема гъбата и започва да изстисква топла вода върху мен, положил буза отстрани на главата ми. – Трябва да говоря с теб за нещо – казва тихо. Няма как да сбъркам опасението му.
Цялата се напрягам.
– За какво?
– Имението.
Спрял е да изстисква топла вода върху мен и почти чувам как шибаните зъбни колелца тракат в красивата му глава. Не ми харесва насоката на разговора ни във ваната днес. Искам да изляза и да взема душ.
– Партито за годишнината – започва. Тревогата в тона му е явна и така и трябва.
– Какво за него? – Няма да се нервирам, защото наистина няма да отида никога, дори и след милион години. Никога. Няма начин. Кейт все още ли има намерение да ходи? Свивам се. Несъмнено.
– Все още искам да дойдеш.
– Не може да очакваш да спазя обещанието си. Ти ме покани, преди да знам истината.
– Вечно ли ще отбягваш работното ми място? – пита той саркастично.
Не ми харесва тона в гласа му, ни най-малко.
– Може би.
– Не бъди глупава, Ава! – Започва отново да ме облива с вода и да целува слепоочието ми. – Поне ще си помислиш ли, моля те?
Въздъхвам уморено.
– Не давам обещания и ако ти хрумне да се опиташ да изчукаш съгласието ми за това, ще се изнеса – заплашвам. Драматизирам прекалено, но искам той да знае колко силно е нежеланието ми да отида.