Втора глава
Когато „Луссо“ се появява пред погледа ми, дишането ми болезнено се учестява. Трудно е да устоя на смазващото желание да отворя вратата и да изскоча от движещата се кола на Сам. Той ме поглежда с очевидно тревожно изражение на сладкото си лице, сякаш доловил намерението ми.
Паркира пред входа за гаража, минава от моята страна да ме вземе и ме държи здраво, докато ме води към Дрю, който чака наблизо.
Както винаги, той изглежда елегантен с костюм и официални обувки и със съвършено стилизирана черна коса, но вече не ме кара да се чувствам неудобно. Това, което ме шокира, е, че ме поема от Сам, придърпва ме към себе си и ме притиска силно. Това е първият истински контакт, който съм имала с него.
– Ава, благодаря, че дойде.
Не казвам нищо, защото наистина не знам какво да кажа. Те истински се тревожат за Джеси и аз се чувствам виновна и съм дори още по-разтревожена от тях. Дрю ме освобождава и ми се усмихва бегло, сякаш да ме успокои. Изобщо не ме успокоява.
Сам сочи към пътя.
– Ето го голямото момче.
Обръщаме се, за да видим как Джон паркира черния си автомобил „Рейндж Роувър“, набивайки рязко спирачки зад колата на Сам. Плъзва голямото си тяло навън, сваля слънчевите си очила и кима за поздрав. Това е обичайният безмълвен поздрав на Джон. Мили Боже, той изглежда вбесен. Зървала съм само за кратко очите му, те винаги са скрити зад тези очила, дори нощем или вътре, но сега слънцето свети, така че не мога да разбера защо ги е свалил. Може би иска всички да знаят колко е ядосан. Действа. Изглежда страховит.
Поемам си дълбоко въздух и набирам кода, като отварям вратата за момчетата. Иска ми се моето участие да приключваше само с това. Дрю ми прави жест да ги водя и аз тръгвам през паркинга в мълчание. Стомахът ми пърха, когато влизаме в мраморното фоайе на „Луссо“. Всички сме притихнали, чува се единствено тропотът на обувките ни. Вътрешностите ми започват да се усукват и дишането ми се ускорява. Толкова много неща се случиха на това място. „Луссо“ беше първото ми голямо постижение в дизайна. За първи път бях с Джеси тук, последната ми среща с него също беше тук. Всичко започна и свърши в тази сграда.
Клайв ни поглежда с отегчено изражение над голямото си извито мраморно бюро, докато приближаваме.
– Клайв! – казвам с принудена усмивка.
Той ме оглежда, а после оглежда и трите заплашителни същества, които ме придружават, преди очите му да се спрат отново на мен.
– Здравей, Ава! Как си?
– Добре съм, Клайв – лъжа. – Ти?
– Добре съм. – Той несъмнено е уморен, след като е имал няколко разгорещени срещи с тримата мъже, които ме придружават, и ако съдя по студеното му отношение към мен, тези срещи не са били приятни.
– Клайв, ще ти бъда благодарна, ако ни пуснеш горе до панорамния апартамент, за да проверим Джеси – казвам. Зареждам гласа си с изобилие от увереност, каквато не чувствам. Сърцето ми препуска все по-бързо с всяка секунда.
– Ава, вече казах на приятелите ти, че може да си загубя работата, ако им позволя да влязат. – Той отново хвърля предпазлив поглед към момчетата.
– Знам, Клайв, но те се тревожат – казвам с напълно безгрижен глас. – Просто искат да проверят дали е добре, а после ще си тръгнат. – Опитвам с любезност, нещо от което Дрю, Сам и Джон вероятно са били доста далеч.
– Ава, качвах се горе, чуках на вратата на господин Уорд и не получих отговор. Проверихме някои от записите на камерите, а аз не съм го виждал да излиза или да се връща по време на моята смяна. От охраната не могат да проверят пет дни записи. Казах това на приятелите ти. Ако ви пусна горе, може да си загубя работата.
Смаяна съм от внезапния обрат в портиерската етика на Клайв. Ако беше толкова упорит и верен на професията си, когато дойдох да видя Джеси в неделя, може би никога нямаше да се стигне до онази кавга. Но пък все още щях да съм в блажено неведение за малкия проблем на Джеси.
Усещам как Сам се притиска в гърба ми.
– Пусни ни, за Бога! – вика той през рамото ми.
Трепвам леко, но не мога да го обвиня за безсилието, което изпитва. Аз също се чувствам доста безсилна. Просто искам да ги вкарам вътре и да си отида. Усещам как стените се свиват около мен и виждам как Джеси ме носи през мраморния под в ръцете си. Всички картини, завладели мозъка ми, са още по-ясни сега, след като съм тук.
Обръщам се и виждам Джон. Изражението му е гръмотевично, но ръката му е върху рамото на Сам – това е неговият начин да го успокои. Налага се да направя нещо, което не ми се ще да правя, но страстите се разгорещяват.