Сгушва се до ухото ми и обвива краката си около моите.
– Искам жената, която кара сърцето ми да бие, да е с мен.
Боже! Това е емоционално изнудване със сигурност. Проклет да си, Джеси Уорд, на възраст, която все още не знам, по дяволите! Оставям го да продължава да ме мие, докато мисля как да използвам това в своя полза. Вероятно мога да се спазаря с него и да науча възрастта му в замяна на присъствието ми на партито за годишнината на имението. Трябва да помисля добре дали желанието ми да науча възрастта му е равно на нежеланието ми да отида на партито. Това е трудно.
– Говори ли с Клайв? – Знам, че не е. Подла съм.
– За какво?
– За тайнствената жена.
– Не, Ава. Нямах време. Обещавам ти, ще попитам. Аз съм също толкова любопитен, колкото и ти. Сега гладна ли си? – Прокарва език около ухото ми. Може да ме приспи. Поне не излъга за това, че не е говорил с Клайв.
– Няма да заспя, докато не ми кажеш коя е била жената.
– Как мога да ти кажа, ако не знам?
– Знаеш.
– Не знам, мамка му!
Подскачам от грубостта му, а после усещам ръцете му да се сключват около мен.
– Много съжалявам, бебче.
– Добре – казвам тихо. Но не е добре. Аз ще говоря с Клайв на сутринта.
– Прекрасната ми дама е изтощена – прошепва Джеси. – Да поръчаме ли нещо? – Захапва меката част на ухото ми и гали глезените ми с ходилата си.
– Имаш хладилник, пълен с храна. Чисто прахосничество.
– Имаш ли желание да готвиш?
Не, нямам, но забелязвам, че не предлага сам да го направи. Поне признава честно, че готвенето е едно от малкото неща, в които не е удивителен. Беше сериозен, арогантният задник.
– Поръчваме – съгласявам се.
– Ще се заема с това, докато си миеш косата. – Вдига се от огромната вана и ме оставя в нея. Наблюдавам го как излиза от банята гол и мокър и как се връща след няколко мига с шампоан и балсам. Безкрайно съм му благодарна. Горката ми коса получи доста лошо отношение напоследък. Джеси ми се усмихва и се навежда, за да целуне челото ми. – Облечи дантела!
6 Главна търговска улица в Кенсингтън, Лондон. – Бел .прев.
Осма глава
Протягам се и веднага усещам отсъствието на Джеси от леглото. Повдигам се леко на лакът и забелязвам, че седи на лежанката, наведен надолу.
„О, не!“
Възможно най-тихо лягам обратно и затварям очи. Може да не е забелязал, че съм се събудила, ако имам късмет. След няколко мига тишина усещам леглото да хлътва, но държа очите си плътно затворени и тихо се моля да ме остави на мира.
Минава цяла вечност, в която се преструвам, че спя, а той все още не ме е сръчкал, затова внимателно отварям очи и откривам доволните му зелени очи да се взират в мен. Изстенвам много шумно, докато гледам леко подобие на усмивка да трепти на устните му. Обръщам се по корем и покривам глава с възглавница, после го чувам да се смее, докато издърпва възглавницата и ме обръща по гръб.
– Добро утро! – чурулика и аз кривя лице, възмутена от неговата веселост на зазоряване.
– Моля те, не ме карай! – умолявам го и докарвам най-сериозното си изражение.
– Ставай! – Грабва ръката ми със своята здрава ръка и ме издърпва да седна. Правя голям театър, като стена от отвращение към идеята да започна деня, и едва не се разплаквам, когато ми подава изпрания ми екип за тичане, който толкова щедро ми купи.
– Искам сънлив секс – оплаквам се. – Моля те!
Издърпва ме от леглото, смъква дантелените ми бикини надолу по краката и потупва глезените ми, за да ги вдигна.
– Ще бъде добре за теб.
Вдигам крак, както се очаква от мен.
– Това е изтезание – оплаквам се. За него е нормално да пробягва тези глупави разстояния всеки ден.
– Харесва ми да си с мен.
Оставам нацупена, но мълча и му позволявам да ме облече и да ме отведе долу до фоайето на „Луссо“. Навън ни посрещат зората, чуруликането на птиците и бученето на камионите за доставки. Започвам да загрявам, преди да съм получила указание от Джеси. Той се усмихва, докато ме гледа, а в същото време сам прави загрявка. Искам да му се сърдя, но той просто е прекалено възхитителен в черните си шорти и тясната бяла тениска. Косата му е разчорлена, а наболата му брада е с точната дължина.
– Готов ли си? – чуруликам, докато подскачам към изхода за пешеходци. Набирам кода за излизане и започвам да подтичвам към Темза. Вече се чувствам по-добре.
– Само помисли! – казва той, когато ме настига и започваме да бягаме в равномерно темпо. – Можем да правим това заедно всяка сутрин.
Поемам си въздух и започвам да кашлям. Двайсет и два километра всяка сутрин? Не съм съгласна, откачено копеле.