Тичаме в стабилно темпо и си спомням отпускащите предимства на бягането по това време на деня. Наистина е много спокойно и пречистващо ума.
След като превземаме Грийн парк, се отправяме към „Пикадили“ и подминаваме мястото, на което се сринах последния път. Зяпам към поляната, на която седях всяка сутрин, късах трева и панталоните ми подгизваха от росата. Мога да се видя там – бледо и празно, изоставено същество, недовършено подобие на жена.
– Хей!
Откъсвам се от представата и поглеждам към Джеси. Лицето му е загрижено.
– Добре съм – пухтя, разтърсвам глава и му се усмихвам успокояващо.
Отхвърлям тъжните мисли и си ръкопляскам наум. Ще го направя! Усещам как Джеси ме сръгва с лакът и поглеждам нагоре. Виждам, че осъзнава моето постижение. Но после си правя бърза сметка в главата и разбирам, че вероятно сме минали едва две трети. При мисълта за поне още седем километра удрям пословичната стена на бегача... отново. Дробовете ми сякаш са пресушени от всичкия въздух, който са изпомпали, а тялото ми започва да гори заедно с тях.
Няма да успея.
Боря се със следващите няколкостотин метра и когато влизаме в парка през следващия вход, се сривам драматично на мократа трева... отново. Вкарвам ценния въздух в пламтящите си дробове и дишам тежко като разгонено куче.
Гледам с леко замъглени очи как Джеси приближава и застава над мен.
– Справих се по-добре от предишния път – заеквам между дългите хрипливи вдишвания.
Джеси се усмихва.
– Да, бебче. – Отпуска се на колене до мен и вдига крака ми. Започва да разтрива бавно прасеца ми. Това ме кара да стена, а него – да се смее. – Гордея се с теб. Още няколко дни и ще прелиташ разстоянието.
„Какво?“
Очите ми изскачат изпод затворените ми клепачи. Ако имах въздух, щях да се изкашлям възмутено, но нямам, затова лежа на тревата, докато Джеси движи вълшебните си ръце по всеки горящ мускул. Прекалено скоро обаче ме издърпва да седна и развява двайсетачка под носа ми.
– Дойдох подготвен. Кафе? – пита, кимвайки покрай мен. Обръщам глава и виждам „Старбъкс“ от другата страна на пътя.
Готова съм да го разцелувам. Мятам благодарствено ръце около врата му за предвидливостта му. Върна ми живота с разтриване, а сега ще получа и кафе в „Старбъкс“. Бягането си струваше. Джеси се смее и се изправя, както съм увиснала на врата му.
– Хайде! – Откъсва ме от тялото си и поема ръката ми. Крачим към „Старбъкс“, където сме обслужени съвсем бързо заради ранния час.
– Искаш ли да ядеш нещо? – пита Джеси.
– Не – отговарям бързо и откъсвам очи от изкушенията във витрината.
Джеси се усмихва и обгръща врата ми с длан, придърпва ме към себе си и целува челото ми, след което се обръща към готовата да припадне продавачка.
– Капучино с двойно кафе и без шоколад, силно черно кафе и два мъфина с боровинки, моля! – казва. Усмихва се весело на младото момиче, което се изкисква нервно. Джеси ме поглежда. – Иди да седнеш!
Намирам място до прозореца и се пльосвам на кожения диван. Какъв перфектен начин да започна деня, като оставим настрана петнайсеткилометровото бягане. Но все пак бих предпочела сънлив секс пред това. Бих предпочела сънлив секс пред всичко.
Не минава много време и умът ми се отнася към молбата на Джеси да отида на партито в имението. Що за парти би било това все пак? В ума ми нахлуват картини на полуголи хора, които се носят наоколо, на приглушени светлини и еротична музика. И куки, скрипци... камшици.
„По дяволите!“
Ще бъде като огромно групово чукане с извратени играчки! Мили Боже! Не само че аз не искам да отида, но полудявам при мисълта и Джеси да е там. Пристъпи на ревност ме пробождат многократно при представата за жени, които се лигавят по него и се опитват да го примамят с обещания за мръснишки секс. Няма съмнение, че го очаква малко груб секс, а той е дяволски добър. Свикнал е с всичко това. Грохвам умствено насред „Старбъкс“. Отново ми се напомня, че Джеси е имал богата практика... със секс... и играчки, и...
„Престани!“
Видях израженията на онези жени, когато бях в имението. Аз бях натрапницата. Мога да си представя какъв прием бих получила, ако наистина отида на партито. Със сигурност няма да е по-сърдечен, отколкото беше при предишните ми посещения. Всъщност би било като да отида непоканена на тяхна оргия. Това е ужасно.
– Мечтаеш ли?
Откъсвам очи от тучната зеленина на парка от другата страна на пътя към тучната зеленина в очите на моя Господар на Секс Имението. Внезапно започвам да се чувствам депресирана и леко неадекватна. И много, много кисела – обидена и погълната от ревност.