Усмихвам се много неубедително и той ме оглежда съмнително, докато нарежда кафетата и мъфините на масата. Започвам да ръчкам върха на моя мъфин, докато разбърквам кафето си.
– Няма да дойда на партито – казвам на капучиното си. – Обичам те, но не мога да го направя – добавям в опит да смекча удара. Моят Господар не приема добре отказа. Знам, че ме наблюдава, но не мога да събера сили да изглеждам добре. Не съм. И след като минават няколко секунди в мълчание, вдигам поглед, за да установя какво изразява красивото му лице. Няма ярост или навъсване, но бръчката му е заела позицията си и той дъвче долната си устна.
– Няма да бъде това, което си мислиш, Ава – казва той тихо.
– Какво имаш предвид?
Отпива от кафето си и го оставя на масата. Навежда се напред в стола и полага лакти на коленете си.
– Имението някога създавало ли ти е впечатление на долнопробен секс клуб?
– Не – признавам.
– Ава, няма да има хора, които се разхождат голи наоколо и ти правят предложения. Нито пък някой ще те отнесе насила в общата стая. Има правила.
– Правила?
Усмихва се.
– Единствените места, на които е разрешено хората да свалят дрехите си, са общата стая и частните апартаменти. Приземният етаж, спакомплексът и спортните зали са като във всеки друг курорт. Аз не държа бардак, Ава. Членовете ми плащат много пари, за да се наслаждават на всичко, което предлага имението, не само за привилегията да преследват сексуалните си предпочитания с хора със същите вкусове.
– Какви са твоите сексуални предпочитания? – питам тихо. Знам, че се изчервявам, и съм готова да се сритам сама. От всички неща, които можех да попитам, питам това? Какво ми има, по дяволите?
Той се усмихва дяволито и пъхва парче мъфин в устата си. Дъвче преднамерено бавно и ме наблюдава, докато се гърча под мощния му взор.
– Ти.
– Само аз?
– Само ти, Ава – казва. Тонът му е дрезгав и решителен. Не мога да потисна усмивката си. Той току-що увеличи сексуалния си магнетизъм десетократно.
– Добре. – Отхапвам първата си истинска хапка от мъфина. Ужасно съм доволна от отговора му. Само аз. Харесвам този отговор. Наистина ли ми пука какво става в имението, след като Джеси не е замесен? Просто не трябва да обръщам внимание на факта, че някога се е възползвал от услугите му. Но до каква степен? И дали е задължително да знам?
Наблюдаваме се известно време – той прокарва показалец по долната си устна, а аз се възхищавам колко точно секси изглежда, докато го прави.
– Ще дойдеш ли? – пита той, вместо да настоява. Наистина е много разумен като за Джеси. – Моля те! – добавя с надежда нацупено.
Просто не мога да отказвам на този мъж.
– Само защото те обичам.
Нацупването му се превръща в убийствена усмивка и аз се разтопявам на дивана.
– Кажи го пак!
– Какво? Че ще дойда ли?
– О, ти ще дойдеш, да. Не, кажи ми пак, че ме обичаш!
– Да – изричам и свивам рамене. – Обичам те.
Усмихва се.
– Знам, че ме обичаш. Обичам да слушам как го казваш – добавя. Изправя великолепното си тяло бавно и ми протяга ръка. Поемам я и падам на гърдите му, когато ме дръпва леко. – Ако беше продължила да бягаш, щяхме вече да сме у дома и аз щях да съм потънал в теб.
Целува ме дълго по устните, а после ме мята на рамо и излиза на улицата.
Зървам момичето, което обслужи Джеси, да гледа с копнеж как моят Адонис ме отнася на рамото си. Усмихвам се на себе си. Всяка жена иска нещо подобно, а аз го имам. Никой няма да ми го отнеме, така че, ако трябва да отида на тъпото парти за годишнината само за да отблъсна прайда лъвици, които чакат да забият зъби в него, ще отида. И ще ги стъпча.
Хвърлена съм в едно такси и съм подложена на мъчително пътуване към дома. Виждам очевидната – твърда като желязо – изпъкналост под шортите на Джеси и се въртя в опита си да разкарам тръпките между бедрата си.
– Добро утро, Клайв! – казва Джеси набързо, докато ме влачи през фоайето. Добре че съм обута с маратонки – мога да тичам. Джеси ме натъпква в асансьора, набира кода и ме приковава към огледалната стена, нападайки устата ми жадно.
– Може би в бъдеще ще трябва да те чукам, преди да изляза да бягам – ръмжи той в устата ми. Примитивният му тон ме кара да се разпадна от блаженство под твърдото му тяло. Ръцете ми са свити в юмруци в косата му и така притискат главата му, че устата му да се приближи до моята. Езиците ни се борят в устите ни. Това ще бъде миг на шок и ужас. Отдавна сме подминали територията на сънливия секс и ако вратите на асансьора не се отворят скоро, този миг може да се случи тук.
Вратите се отварят и аз съм избутана във фоайето пред апартамента. Устите ни остават залепени и езиците ни се дуелират неуморно. Не знам как успява, но отваря вратата, без да нарушава контакта ни. Екипът ми за бягане е разкъсан и смъкнат от тялото ми, преди вратата да се затвори. Джеси иска бързо да нахлуе в мен, което ми харесва. Изритвам маратонките си, докато той смъква шортите ми надолу по краката ми, а аз започвам да дърпам тениската му през главата му. Той отделя устни от мен за няколко секунди, за да я прокарам през главата му, и отново ги слепва с моите. Върви напред и насочва гърба ми към стената до входната врата.