Обръща ме.
– На колене! И сложи ръцете си на стената! – казва бързо. Изпълнявам нареждането му, без да губя време, а той се отървава от маратонките и шортите си.
Отпускам се на колене и поставям длани върху студената боя. Дишам тежко и съм нетърпелива. Джеси сграбчва хълбоците ми здраво и аз подскачам, но той не отпуска. Дръпва ме назад леко, разтваря коленете ми и сам се намества зад мен.
– Не свършвай, докато не кажа! Разбра ли?
Кимвам и стискам очи, за да се опитам да се подготвя за яростната атака, която съм на път да поема в тялото си. Би трябвало досега да съм разбрала, че когато е такъв, никакво количество умствена нагласа не може да ме подготви за него.
Усещам главата на члена му в началото на сърцевината си и още щом Джеси го намества, се изтласква напред с потиснат вик. Не ми дава време да се настроя или да го приема. Моментално ме дръпва към себе си и започва да се движи навътре и навън. Той е като обладан.
„По дяволите!“
Очите ми се отварят рязко от шока и аз намествам ръцете си на стената, опитвайки се отчаяно да се закрепя, докато Джеси продължава диво да нахлува в мен.
– Боже, Джеси! – крещя от възхитителното покушение над тялото ми.
– Знаеше, че това ще бъде здраво, Ава – излайва той и забива напред. – Да не си посмяла да свършиш, мамка му!
Опитвам се да се съсредоточа върху всичко друго, само не и върху огромното, бързо натрупващо се в слабините ми напрежение, но безмилостните варварски тласъци на Джеси не помагат на отчаяните ми усилия. Няма да съм в състояние да издържа дълго при този необуздан ритъм.
– Мамка му! – изревава той освирепял. – Ти... ме... подлудяваш... мамка му! – На всяка дума набляга с твърдо и рязко забиване. Вече се потя повече, отколкото по време на петнайсеткилометровото бягане.
Ръцете му се плъзват нагоре по гърба ми, за да стиснат раменете ми. Главата ми се отпуска назад изпод топлия му, здрав захват. Не съм на себе си от удоволствие. Издайническите признаци, че се напряга, минават през ръцете му право в раменете ми. Облекчена съм. Отдавна съм минала точката, след която няма връщане, но не мога изцяло да се освободя, докато не получа разрешение. По дяволите, какво би направил той, ако не му се подчиня и все пак се отдам на екстаза?
Той продължава да се движи и с един пронизващ рев се забива в мен с такава сила, че очите ми се насълзяват. Застива и се обляга на гърба ми, като ме притиска към стената. Тазът му прави широки въртеливи движения. Аз трептя, тялото ми се олюлява на ръба. Джеси се пресяга, грабва конската ми опашка и дръпва главата ми към рамото си. Наранената му ръка се придвижва отпред по тялото ми до вътрешната част на бедрото ми.
Той така дърпа косата ми, че лицето ми се завърта към неговото и замъгленият ми поглед среща тъмнозелените му очи.
– Свърши! – командва той. Бавно плъзга пръст към сърцевината ми и прокарва език по устните ми.
Думите и докосването му отприщват напрежението в слабините ми, което ме залива отвсякъде, и аз избухвам с един протяжен блажен стон.
Отпускам се в ръцете му и го оставям леко да ме масажира, а аз се наслаждавам на оргазма си.
– Ти си бог – шепна в устата му. Вдигам ръце от стената и ги сключвам около врата му.
Усещам как се усмихва.
– Такава си късметлийка.
– Ти си един арогантен бог.
Изплъзва се от мен и ме обръща в ръцете си. Движа се с него и отново стискам ръце зад врата му.
– Твоят арогантен бог те обича толкова много. – Обсипва потното ми лице с целувки. – Твоят арогантен бог иска да прекара остатъка от живота си да те обгръща с любовта и тялото си. – Изправя се и ме повлича със себе си.
Доволна съм, но също така пренебрегвам малката част от ума си, която се опитва да ми напомни, че с любовта и тялото на Джеси идва и господин Предизвикателен властен маниак.
– Колко е часът? – питам в лицето му с набола брада.
– Не знам. – Той продължава да ме обгръща, затова аз тръгвам назад към кухнята, за да хвърля поглед на часовника. Той тръгва след мен, като продължава да ме целува навсякъде.