Виждам часовника на печката.
– Мамка му!
– Хей! Внимавай с шибания език!
Измъквам се от ръцете му и побягвам към стълбите.
– Осем без четвърт е! – крещя аз, докато прескачам стълбите по две наведнъж. Къде отиде това време? Моят арогантен бог отвлича прекалено много от времето ми. Ще закъснея ужасно.
Скачам под душа и бързо се опитвам да отърва тялото си от потта и от семето. Неистово плакна косата си, когато усещам ръцете на Джеси да се плъзгат по мокрия ми корем. Изтривам очи и го виждам да се извисява над мен с донякъде мръснишка, донякъде дяволита усмивка на красивото му лице.
– Недей! – предупреждавам. Повече няма да ме разсейва. Той се нацупва и прокарва ръце към раменете ми. Дръпва ме към устата си. – Ще закъснея – споря вяло и се опитвам да се преборя с набъбващото желание, докато той дразни устните ми със своите.
– Искам да си уредя среща – казва, облизва долната ми устна и притиска слабините си в корема ми.
– За да ме чукаш ли? Не е необходима среща – отбелязвам и се опитвам да се откъсна от него.
Той изръмжава и ме придърпва обратно.
– Езикът! Вече ти казах, няма нужда да уговарям среща, за да те чукам. Правя го... когато и където искам. – Потрива слабините си отново в мен и вече знам, че трябва да избягам, преди да бъда погълната отново.
– Трябва да вървя – измъквам се от ръцете му и го оставям под душа да се цупи като хлапе. Току-що се чукахме, друг е въпросът, че и аз бих се радвала да го направим отново.
Измивам зъбите си, отивам в стаята и сядам пред огромното огледало с чантичката с гримове и сешоара. Бързо се суша, вдигам с фиби косата си и започвам да се гримирам.
Джеси излиза от банята – великолепно гол и безсрамен. Мръщя се към голия му гръб и откъсвам поглед от него, за да продължа с гримирането. Разсейва ме.
Навеждам се напред и прокарвам спиралата по миглите си. Отдръпвам се и откривам, че Джеси е застанал до мен и се е облегнал на огледалото. Вдигам поглед и се озовавам лице в лице с широката глава на полувъзбудената му мъжественост. Очите ми се заковават в него с абсолютна възхита, а после с алчен взор оглеждам голото му тяло и откривам, че той ме гледа в огледалото, приглаждайки косата си настрана с гел. Знае какво прави.
Поемам си успокояващ дъх и се връщам към гримирането, но тогава Джеси се докосва леко до мен и твърдият му крак погалва голата ми ръка. Потръпвам и отново поглеждам нагоре. Устните му трепкат, докато се опитва да имитира безразличие. Противен човек!
Поглежда към мен в отражението на огледалото. В очите му плуват всевъзможни обещания. Смъква се надолу и сяда зад мен, като обгръща тялото ми. Премества се напред, притиска се към гърба ми, обгръща с ръце кръста ми и подпира брадичка на рамото ми. Задържам погледа му в огледалото.
– Красива си – казва тихо.
– Ти също – отговарям. Напрягам се леко, когато усещам, че твърдият му член се притиска в мен.
Мъчи се да потисне усмивката си, но знае дяволски добре какво прави.
– Не ходи на работа!
Знаех, че ще го каже.
– Моля те, недей!
Той се цупи.
– Не искаш ли да скочим в леглото и да ме оставиш да ти оказвам специално внимание цял ден?
Не мога да измисля нищо по-добро, но съм напълно наясно, че ако отстъпя за това, значи да се самобичувам. Не може да ме държи само за себе си през цялото време, въпреки че според него тази му амбиция не е неразумна.
– Трябва да работя – казвам и стискам очи, когато извърта устните си към ухото ми.
– А аз трябва да те имам. – Прокарва леко език в ухото ми.
Боже, трябва да му избягам веднага!
– Джеси, моля те! – Гърча се в прегръдката му.
Той ми се мръщи в огледалото.
– Отхвърляш ли ме?
– Не, отлагам те – убеждавам го. Гърча се още по-силно и се обръщам в ръцете му. Избутвам го долу по гръб и лягам върху него. Притискам устни към него и той слага ръцете си над главата си, докато стене от целувката ми. – Трябва да работя, Боже.
– Работи за мен! Ще бъда много благодарен клиент.
Изправям се с усмивка.
– Искаш да кажеш, вместо да си скъсвам задника да радвам клиентите със скици, планове и графици, просто да скачам в леглото с тях?
Очите му стават черни.
– Не казвай такива неща, Ава!
– Беше шега – смея се.
Преобръща ме и ме приковава под тялото си.
– Да ме виждаш да се смея? Не казвай неща, които ще ме накарат да откача!
– Съжалявам – изтърсвам бързо. Трябва да свикна с нулевата му търпимост към лековати шеги, които навеждат на мисълта, че друг мъж може да се докосне до мен.
Той поклаща глава и става, после отива до гардероба. Възползвам се от това, че няма какво да ме разсейва, и довършвам грима си. Наистина съм го разстроила.