След пазаруване в последната минута тичам от метрото към „Луссо“. Трябва да се изкъпя и приготвя, преди Джеси да се върне. Избягвам всякакъв разговор с Клайв и скачам в асансьора, като пуфтя и дишам тежко от усилието. Горкото ми тяло наистина доста преживя днес. Връхлитам в спалнята и хвърлям цветята и чантата на раклата, после започвам да разопаковам покупките, натъпквам ги в дървения скрин и бързо скачам под душа, нетърпелива да се подготвя за предстоящата вечер. Внимавам да не намокря косата си, докато отмивам като обезумяла деня. Бръсна се бързо.
Излизам, за да си взема кърпа, и се забивам право в познати, твърди и голи гърди.
– Ох! – изписквам шокирана.
– Изненадана си да ме видиш ли? – пита. Гласът му е нисък и заплашителен.
Бавно вдигам поглед и откривам тъмните му зелени очи и смъртно сериозното му изражение. Пристигнал е доминиращият Джеси и напълно е провалил моя план.
– Малко – признавам.
– Така си и мислех. Имаме да разрешим малък проблем и ще го направим сега.
Стоя замръзнала на място, от тялото ми капе вода, аз стискам кърпата, а той се извисява заплашително над мен. Всичко това, а също и тежкото му дишане, ми казва, че не съм в положение да протестирам... но просто не мога да се сдържа.
– Ами ако откажа?
– Няма – отсича. Самоувереният му тон кара кръвта да потече по-бързо във вените ми. Джеси се притиска в мен. Хлъзгавата глава на възбудения му член проучва корема ми и от устните ми се изплъзва лека въздишка. Очите му горят с мрачно обещание, докато чакам да направи своя ход. Мускулите в сърцевината ми се свиват от очакването.
– Нека не си играем игрички, Ава! И двамата знаем, че никога няма да ми откажеш. – Върхът на пръста му се плъзга по мократа ми ръка, по рамото ми и нагоре по врата ми, докато стига до вдлъбнатината под ухото ми.
Затварям очи. Отново е прав.
– Вярваш ли в съдбата, Ава? – пита. Гласът му е гладък като коприна, но е сигурен и сериозен.
Отварям очи намръщена.
– Не – отговарям честно.
– Аз вярвам. – Протяга надолу ръка и ме обгръща с шепа. Горещото му докосване ме кара да се напрегна още повече. – Вярвам, че ти трябва да си с мен, така че когато уведомяваш портиера, че не живееш тук, просто ме подлудяваш – набляга на последните думи силно и рязко.
С другата си ръка стисва зърното ми между палеца и показалеца си и започва да върти и издължава вече твърдия му връх. Затварям очи, сякаш съм срязана на две от вълните на удоволствието. Той бавно поставя два пръста в мен.
– О, Боже! – стена. Главата ми се отпуска назад и пускам кърпата, за да хвана раменете на Джеси.
Той се възползва от достъпа до врата ми и се навежда, за да притисне устни към ямката под брадичката ми, след което бавно прокарва влажния си език нагоре. Пръстите му правят големи наказателни кръгове в мен и ме разтягат. Подготвя ме за себе си.
– Ще те чукам, докато не закрещиш, Ава – казва, а дрезгавият му глас усилва отчаяното ми желание. Истински вярвам, че ще го направи.
Приближава лицето ми към своето, за да срещна очите му. Той се контролира, но едновременно с това е обезумял. Не знам какво да правя. Единственото, върху което изглежда мога да се съсредоточа, е дивият пожар, който се разпространява из тялото ми и се излива между бедрата ми с могъщо и решително туптене.
– Иди и коленичи в края на леглото! С лице към таблата! – заповядва ми и аз изпълнявам моментално. Отивам до леглото, коленича и подпирам задник на пети.
Какво е планирал?
Усещам как гърдите му се притискат към гърба ми, когато се пресяга пред мен, хваща ръцете ми и притиска дланите ми. После ги насочва към гърдите ми и ги движи в кръг над зърната ми, така че леко забърсват върховете. Изгарящото триене ме кара да изпъча гърдите си напред за по-добър контакт. Но Джеси само цъква с език и отдалечава ръцете ми. Протестирам с разочарован вик.
Той притиска устни до ухото ми.
– Доверяваш ли ми се? – пита.
– С живота си – потвърждавам малко объркана.
Чувам как изръмжава одобрително.
– Някога била ли си връзвана с белезници, Ава?
„Какво?“
Преди да имам възможност да разбера какво се случва, ръцете ми са дръпнати зад гърба ми и белезниците щракват на китките ми.
„Откъде се появиха, мамка му?“ Въртя ръце и чувам как металът издрънчава.
– Недей да ги движиш, Ава! – мъмри ме Джеси и оставя ръцете ми да почиват върху дупето ми.
„О, мамка му!“
Никога не съм ругала наум толкова много. Това е твърде неочаквано и направо издуха от графика моето намерение да изчукам истината от него! Досега никога не е използвал играчки. Едновременно искам и не искам да го спра, но сякаш не мога да изрека думите.