Заставам неподвижно и се опитвам с всички сили да отпусна ръцете си, докато се чудя дали е правил това и преди. Смея се вътрешно. Разбира се, че го е правил, глупава жена. Защо не го предвидих?
Обляга се на мен.
– Добро момиче. – Изважда фибите от косата ми и прокарва ръце по дългите вълни, подреждайки ги по голия ми гръб.
Потрепервам и се опитвам да успокоя дишането си. Не е добре. Сърцето ми спринтира в гърдите и нищо не може да го успокои. Това за мен е непозната територия. Никога, дори за минута, не съм си позволявала да мисля за възможността да бъда вързана, беззащитна и оставена на милостта на мъж. Това всъщност е ирония: аз завися от милостта на Джеси – със или без белезници.
Той прокарва пръст бавно надолу по гръбнака, после към задника ми и до централната гънка на дупето ми. Усещам дланта му на корема си, а другата му ръка притиска гърба ми.
– Долу! – казва тихо, докато ме разполага на матрака. Лежа по лице на матрака в края на леглото, а Джеси стои зад мен. Аз съм напълно изложена и уязвима.
– Осъзнаваш ли колко шибано прекрасна изглеждаш така? – заявява. Тонът му е пълен с одобрение и аз решавам да повярвам на думите му. Това изобщо не съм аз. – Няма да го направя в задника ти. – Поставя целувка на кръста ми, после усещам как големият му член се плъзга по възпалената ми, влажна кожа. Облива ме вълна на облекчение. Не мисля, че бих могла да се справя едновременно с това и с белезниците.
И тогава се притиска в отвора ми.
Стисва здраво хълбоците ми, което ме кара да подскоча.
– Не мърдай! – изскърцва през стиснати зъби и аз се заставям да застана неподвижно. Усещам как навлиза в мен и инстинктивно се стягам около члена му.
– Искаш ли го целия? – пита, а гласът му е нисък и мрачен. Не го разпознавам, но отчаяно жадувам пълно проникване.
– Да – пелтеча.
„Боже, помогни ми!“
Той изтегля наполовина потопения си член и аз стена от загубата. Нуждая се от него. Притискам се назад импулсивно и веднага усещам острия плясък на дланта му по задника ми.
– Мамка му! – крещя. Парливата болка се разнася по бузата ми и раменете ми се стягат на леглото.
Джеси навлиза в мен, но отново само наполовина.
– Езикът! – казва рязко. – Не мърдай!
Започвам да се задъхвам, когато паренето се смесва с възхитителното усещане от полунахлуването.
– Джеси! – умолявам.
– Знам. – Плъзга длан по бузата ми, докато отново се оттегля. Стискам очи, иска ми се тялото ми да отстъпи пред инструкциите на ума ми да се отпусне.
– Не мога да го направя – скимтя в матрака, докато дърпам белезниците. Това е твърде много и стана толкова неочаквано. А дали? Знам с какво се занимава Джеси, знам, че може да се държи животински по време на секс, и това ми харесва, но той също така може да е романтичен, нежен и любящ. Това ли е следващото ниво?
– Можеш да го направиш, Ава. Спомни си с кого си! – Той се засилва напред, забива се в мен и изкарва въздуха от дробовете ми.
Крещя. Гърлото ми е раздрано.
Джеси се оттегля бавно и овладяно.
– Какво ти казах, че ще правиш, Ава? – пита той с пухтене, докато се забива отново в мен.
Няма въздух в дробовете ми, а Джеси нахлува толкова дълбоко, че мозъкът ми се пръсва на парчета. Не е останала никаква мисъл, камо ли реч.
Той повтаря екзалтиращото движение.
– Отговори ми! – реве той и шляпва задника ми отново.
– Ще крещя. Каза, че ще крещя! – давя се на думите, докато той отново се забива напред.
– Крещиш ли?
– Да!
Той стене, а после блъска напред отново, отново, отново, изпращайки ме в орбита.
– Това хубаво ли е, бебче?
„Боже, да!“
Паренето от пляскането и тласъците на члена му са ме отвели на изцяло ново ниво на удоволствие.
– Къде живееш, Ава? – вика той при следващия свиреп сблъсък.
Искам да плача. Да плача от шок, от болка, от наслада... от абсолютно екзалтиращо удоволствие. Мозъкът ми се е стопил, а тялото ми се чуди какво става, по дяволите. Не мога да мисля или да виждам правилно. Това е нещо диво, силно и дяволски възхитително, но други нежелани мисли се борят за предимство, като си проправят път през объркания ми ум. С колко жени го е правил? Колко жени са изпитали удоволствието от наказателното чукане? Гади ми се.
– Ава! Къде живееш, мамка му? – Нахлува в мен при всяка дума. Аз съм вцепенена. Вцепенена от абсолютно, наситено и зашеметяващо блаженство. – Не ме карай да питам отново!
– Тук! – крещя. – Живея тук!
– Точно така, мамка му! – Дланта му се сблъсква отново с бузата ми, подсилвайки думите му. Джеси стиска отново хълбоците ми и започва да ме дърпа назад при всеки здрав наказателен удар срещу тялото ми.