Започват да летят искри. Налягането в сърцевината ми вече е готово да детонира шумно. Крещя от сладко отчаяние. Това е много отвъд грубото чукане. Наистина няма да мога да вървя утре. Това да не е част от плана на Джеси да ме задържи у дома? Защото ако е, ще подейства.
Усещам как дланта му се сблъсква отново със задника ми. Това последно парещо шляпване ме изстрелва в най-мощния и разтърсващ оргазъм, който някога съм имала. Крещя... много шумно с предрало гърло – отекващ в стаята, отчаян, вълнуващ, доволен вик.
– Мамка му! – реве Джеси. Усещам как се напряга, а после започва въртеливи тласъци към задника ми.
Той стене.
Аз стена.
Треперя цялата. Истински, неконтролируеми, разтърсващи тръпки.
Една от китките ми е освободена от белезниците и аз вдигам ръка над главата си, когато Джеси се стоварва върху мен, притискайки ме под себе си. Задържа се вътре в мен, членът му пулсира силно, докато Джеси прониква в тялото ми отново и отново, изстисквайки и последната капка удоволствие от мен.
Изненадана съм от себе си и от своето откритие. Аз съм мръсна, извратена палавница. Шеметната комбинация от удоволствие и болезненост напълно ме разби и се радвам, въпреки резервите си, че преживях това. То просто доказа без никакво съмнение, че никога не мога да му откажа.
Той лежи, положил ръце върху моите, и целува леко тила ми, докато стене и лениво потрива хълбоци в мен.
– Приятели? – шепне тихо в ухото ми и гризва меката част. Мекият му кадифен глас е на милиони километри от жестокия сексгосподар, с когото се запознах току-що.
– Какво беше това? – питам. Все още съм шокирана. Сблъсквала съм се с много нива на сексуалните му възможности, но това ме замая напълно.
Подръпва ухото ми със зъбите си.
– Кажи, че сме приятели!
– Приятели сме – въздъхвам. – Кажи какво беше това!
Пресяга се и освобождава и другата ми китка от белезниците. Отсъствието на тежестта е облекчение. Изплъзва се от мен и ме обръща, като задържа китките над главата ми. Поглеждам към него и чакам отговор, който изглежда няма да дойде. Да си държа ли устата затворена?
Накрая проговаря:
– Харесва ми да те слушам как крещиш – казва и се усмихва. – И ми харесва да знам, че аз съм този, който те кара да крещиш.
Мисията е изпълнена.
– Гърлото ме боли – цупя се.
Целува устните ми.
– Гладна ли си?
– Не. – Наистина не съм и няма да изляза от това легло. Няма дори осем часа вечерта.
– Ще отида да ти донеса вода, а после може да се гушкаме. Става ли? – пита и потрива носа си в моя.
– Да.
Целува ме леко, после се отлепя от мен, а аз пропълзявам в леглото. Настанявам се по корем и се наслаждавам на аромата на Джеси по чаршафите. Аз съм напълно изтощена, а задникът ми пари малко. Ако не бях толкова доволна, щях да съм изключително бясна, че той отново постигна своето. Той не го знае, но просто провали моите планове за вечерта. Прекалено съм уморена, за да продължа с чукане за изстискване на истината сега.
Претърколвам се по гръб, зяпам в тавана и се мъча да избегна нежеланите мисли, които нападат изтощения ми ум. Колко жени? Поддържах идеята, че наистина не искам да знам, но безразсъдното любопитство, което натрапва нежеланото си присъствие в ума ми, е трудно да бъде пренебрегнато. Ако не бях толкова разбита, можеше да отдам на тази насока от мисли повече внимание, но съм, затова затварям очи и тихо благодаря на Джеси, че е изцедил енергията от мен, за да не мога да я последвам.
– Бебче, да не съм те чукал до безсъзнание? – Леглото потъва и усещам топлото му, твърдо тяло до себе си. Обръщам се на една страна. – Ягода? – Потрива хладния закръглен плод по долната ми устна и аз отхапвам. – Добра ли е?
– Много – казвам с уста, пълна с вкусна, зряла ягода. Определено ми се ядат точно ягоди.
Джеси започва да гризе долната си устна, а очите му се стрелкат из стаята. О, не! За какво мисли?
– Не беше сериозна, нали? Когато каза, че не живееш тук?
Спирам да дъвча и поглеждам разтревоженото лице пред мен. Бръчката му бавно се настанява на челото.
– Искаш да живея с теб, но дори не искаш да ми кажеш на колко си години. – Вдигам вежди. Той трябва да разбере колко шантаво е това. Има още куп други неща, неща, които се опитвам с всички сили да пренебрегна (и не успявам), но засега ще се придържам към тази дребна подробност.
– Какво значение има възрастта ми? – пита, докато пъха ягода в устата си.
Поклащам глава и го гледам как дъвче.
– Добре – преглъщам. – Какво да кажа на родителите си, когато ме попитат за професията ти?