Държа очите си затворени.
– Мммм... – мънкам и леко треперя, докато постоянните вибрации гъделичкат върха на клитора ми.
– На трийсет и седем съм! За Бога, жено, на трийсет и седем шибани години съм!
Отварям очи и ченето ми увисва от шока, а вибраторът пада върху завивките. Той ми каза? Подейства, мамка му! Искам да изтанцувам една джига на леглото и да крещя до небесата от радост. Защо не се сетих по-рано? Няма да се заблуждавам, че ще успея да го направя отново. Джеси вероятно ще спи с едно отворено око до края на живота си, затова сигурно трябва да се възползвам от уязвимото му състояние и да изтръгна още някои отговори – например откъде е белегът, колко жени е имал и какво прави полицията в имението. О, също и тайнствената жена, Сара...
Той ме гледа свирепо. Внезапно съм изтръгната от тихото си ликуване и съм запратена в паника.
– Свали... шибаните... белезници! – подчертава всяка дума, бавно и със съскане.
О, по дяволите! При цялото ми педантично планиране и изпълнение на чукането за изстискване на истината се оказва, че не съм се замислила и за секунда за последиците. Джеси е бесен, а сега трябва да го освободя. Какво ще направи? Прехвърлям възможностите си, но това не отнема много време, защото има само две – да го освободя и да си понеса наказанието или да го оставя вързан за леглото завинаги.
Наблюдавам го с големите си очи предпазливо, докато той ме гледа разгневено. Какво ще правя? Поставям ръце на силните му бедра и се придвижвам нагоре по тялото му, докато лицето ми не се извисява над неговото. Трябва да разведря настроението му.
Приглаждам с ръце косата му и отпускам устни върху неговите.
– Все още те обичам – шепна в устните му. Може би това уверение му е нужно. Единайсет години не са нищо, наистина. Какъв е проблемът? Той все още е моят красив, дяволит Бог.
Простенва, когато обръщам специално внимание на устата му.
– Добре, сега свали белезниците!
Целувам врата му и се сгушвам.
– Ядосан ли си?
– Шибано луд, Ава.
Присядам и го поглеждам. Наистина е бесен и сега вече се плаша. Показвам му най-добрата си наперена усмивка.
– Не може ли да си лудо влюбен?
– Това също. Махни белезниците! – повтаря. Поглежда ме с очакване.
Премествам се, за се отпусна, и потрепервам, когато членът му попада на отвора ми, а пулсиращата влажна глава се плъзга по входа.
Джеси подскача.
– Проклятие, Ава! Свали белезниците! – Той е напълно побеснял и вече знам... няма да сваля белезниците. Слизам от леглото и заставам отстрани. Гледам гнева му.
– Какво ще направиш? – питам нервно.
– Свали ги! – Видът му е убийствен.
– Няма, преди да ми кажеш какво ще направиш.
Диша тежко и гърдите му се повдигат.
– Ще те чукам, докато не ме замолиш да спра, а после ще тичаш двайсет и два километра. – Повдига глава и ме пронизва със свирепите си зелени очи. – И няма да спираме за разтриване на мускули или за кафе.
Какво? Бих приела чукането, но няма да бягам никъде, освен далеч от апартамента му. Вече ме накара да направя петнайсет километра вчера. Това ще бъде неговият начин да си възвърне контрола – като ме застави да направя нещо, което наистина не искам да правя, а аз определено не искам да бягам двайсет и два километра.
– Не искам да бягам – заявявам толкова спокойно, колкото мога. – Не можеш да ме накараш.
Веждите му подскачат нагоре.
– Ава, трябва да си спомниш у кого е силата в тази връзка.
Отдръпвам се възмутена, а после хвърлям поглед към вързаните му китки и отново поглеждам към него.
– Извинявай, у кого е силата? – питам. Сарказмът ми само засилва яростта му с едно ниво, ако това е възможно.
– Ава, предупреждавам те!
– Не мога да повярвам, че си толкова раздразнителен за това. Аз се държах добре, когато ти ме върза!
– Аз държах контрола!
Това е тъпо!
– Ти си властен маниак! – крещя и той се извива още малко. – Ще си взема душ – изхвърчам.
– Властен маниак съм единствено с теб! – крещи в гърба ми. – Ава!
Тръшвам вратата на банята и свалям сутиена си. Този вманиачен по властта, контролиращ задник! Насладата ми от факта, че чукането за изстискване на истината подейства, беше истински стъпкана. Заставам под душа и слушам как крещи името ми многократно. Ако не бях толкова обидена, щях да се смея. Наистина не може да понася да не ме докосва и никак, ама никак не обича да отстъпва властта.
Къпя се и мия зъбите си бавно. Все още е много рано. Имам достатъчно време.
Когато отново влизам в стаята, откривам, че Джеси се е успокоил леко, но определено все още има намек за гняв в изражението му, докато ме гледа.