Докато приближавам вратата, се опитвам да подготвя очите си за пияната развалина, просната на някой от шезлонгите с бутилка водка в ръка. Но вместо това съм посрещната от безжизненото голо тяло на Джеси, лежащо по лице на терасата.
Започвам да се задушавам и пулсът ми затуптява в ушите ми.
– Тук е! – крещя, докато тичам към безжизненото тяло. Пускам чантата си долу и се сривам до него.
Стискам раменете му и го обръщам. Не знам откъде намирам сили, но успявам да го обърна така, че главата му пада в скута ми. Започвам отчаяно да галя с ръце брадясалото му лице. Забелязвам, че ръката му е все още подута и разранена и че има засъхнала кръв по кокалчетата.
– Джеси, събуди се! Моля те, събуди се! – умолявам го и се отдавам на истерията, докато гледам мъжа, когото обичам, да лежи в скута ми в безсъзнание. Сълзи се стичат по лицето ми и падат по бузите му. – Джеси, моля те! – Отчаяно прокарвам ръце по лицето му, по гърдите и по косата му. Той изглежда безжизнен, отслабнал е и челюстта му е покрита с едноседмична брада.
– Копелето! – избоботва Джон, когато ме открива на терасата с Джеси в скута ми.
– Не знам дали диша – плача и поглеждам със замъглени очи към огромния мъж, който върви към мен.
– Така – казва Джон, докато коленичи, и взима ръката на Джеси от мен.
Поглеждам нагоре и виждам Сам да спира до вратата.
– Какво...
Сълзи нахлуват в очите ми и всичко минава на забавен каданс. Сам идва и се смъква до мен. Започва да разтрива ръката ми.
– Ще повикам линейка – казва Дрю бързо, когато ни открива скупчени около неподвижното тяло на Джеси.
– Почакай! – изръмжава грубо Джон, навежда се над Джеси и разтваря изсъхналите му устни, докато проверява всяка част на отпуснатото му тяло. – Тъпото копеле! Напил се е до състояние на шибана кома.
Поглеждам към Сам и Дрю, но не мога да преценя реакцията им на заключението на Джон. Откъде знае? Джеси може да е полумъртъв. Определено изглежда така.
– Мисля, че трябва да повикаме линейка – успявам да кажа между подсмърчанията.
Джон ме поглежда съчувствено. Никога не съм виждала друго освен напълно безстрастно изражение на суровото му лице и начинът, по който ме гледа сега – толкова печално и сякаш съм малко наивна, – е странно утешителен.
– Ава, момиче. Виждал съм го така повече от веднъж. Той се нуждае от леглото си и от малко грижи, за да премине през това. Не се нуждае от лекар. Не от този вид поне. – Джон поклаща глава.
О? Колко пъти е повече от веднъж? Джон сякаш знае какво да прави. Изобщо не е разтревожен от състоянието на Джеси, който лежи в скута ми, докато аз съм истерична развалина. Сам и Дрю също не изглеждат добре. Дали са го виждали така преди?
Джон потупва бузата ми и се вдига от пода. Никога не съм го чувала да казва толкова много. Големият тих гигант се оказва голям, дружелюбен гигант. Но все още не бих искала да му се противопоставя.
– Какво е станало с ръката му? – пита Сам, когато зърва окървавената и ожулена ръка на Джеси.
Наистина изглежда ужасно и вероятно се нуждае от преглед.
– Разби прозореца на колата си – подсмърчам, когато всички поглеждат към мен. – Когато вдигна врява пред Кейт – добавям напълно засрамена.
– Да го отнесем ли в леглото му? – пита Дрю плахо.
– Дивана – инструктира Джон. Отново се е върнал към оскъдната изразност.
Наблюдавам как Сам става и вдига празната бутилка водка изпод шезлонга. Поглежда я с пълно отвращение и драматично я разбива отстрани в сандъчето за цветя. Силният шум, който отеква около нас, ме кара да трепна, но по-важното е, че кара и Джеси да трепне.
– Джеси! – разтърсвам го леко. – Джеси, моля те, отвори очи!
Сам, Дрю и Джон се скупчват около нас, а Джеси започва да вдига ръка над главата си. Стискам я и я връщам отстрани до тялото му, но още щом я пускам, той я връща пред лицето ми, мърмори неразбираемо и мята краката си неконтролируемо.
– Той търси теб, момиче – казва Джон тихо.
Хвърлям шокиран поглед към Джон и той ми кимва. Търси мен? Хващам ръката му и я насочвам към лицето си, поставяйки дланта му на бузата си. Той веднага се успокоява. Студената му длан върху лицето ми ми носи малко утеха, но изглежда утешава и него, затова я задържам там и го оставям да ме докосва. Ужасена съм, че е напълно възможно да е бил на терасата с дни гол и в безсъзнание. През деня може да е топло, но нощите са доста по-студени. Защо го напуснах? Трябваше да остана и да го успокоя, а не да си тръгна.
– Ще отида да донеса завивки – казва Дрю и се отправя обратно навътре.