– Обичам те – въздъхва.
– Знам. – Прокарвам длани по гърдите му и щипвам едното му зърно. – И аз те обичам.
– Дори след днес?
– Имаш предвид, след като ме преследва цял ден ли?
Цупи се игриво и подлага ръце под главата си. Потича ми слюнка, когато мускулите му се свиват.
– Бях разтревожен за теб.
Вдигам подигравателно вежда.
– Бях! – спори.
Изобщо не е бил разтревожен за мен. Получил е неразумен и неоправдан пристъп на собственическо чувство.
– Ти прекали и беше глупаво властен. Моят предизвикателен мъж трябва да се отпусне.
Мръщи се.
– Не съм предизвикателен.
– Ти си предизвикателен и отричащ.
Челото му се смръщва.
– Какво отричам?
– Че си предизвикателен и неразумен. Твоето изпълнение днес беше извън всякаква мярка. – Трябва да съм спокойна, че няма да провали всяка моя делова среща, която имам с мъж. Каза, че ще е само Микаел, но после допълни: „... и всеки друг мъж, който е заплаха“. Представата му за заплаха е на милиони километри от моята представа за заплаха. Ще прегази всичките ми клиенти мъже, сигурна съм. Дневникът ми ще бъде заключен с катинар, както и устата ми. Няма да му казвам нищо.
Поглежда ме леко намръщен.
– Микаел би се опитал да те сваля и тогава наистина ще трябва да го прегазя.
Смея се тихо. Няма нужда да знае, че Микаел вече се опита. Ще задържа това късче информация за себе си.
– Е, мисля, че го показа доста ясно. Беше неудобно.
– Беше необходимо – мърмори той и аз извъртам очи, драматично показвайки раздразнението си.
– Трябва да тичаш повече. О, ваната! – възкликвам, скачам и изтичвам в банята.
– Не, трябва да те имам по-често – вика Джеси след мен.
– Това не е ли достатъчно? – Спирам кранчето. Мисля, че не би могъл да ме остави да работя целия ден, без да окаже някакъв вид намеса. Бих ли искала да не се меси? Харесвам цветята и съобщенията, просто имам проблем с прегазванията. Ако му откажа да говоря с него, докато съм на работа, дали ще бъде изкушен да пие, за да изкара деня? Мога ли да рискувам? Отпуснатият ми мозък започва да боли... отново.
Връщам се в спалнята и откривам Джеси да лежи все още проснат на пода. Той е просто прекалено възхитителен. Отивам и отново се настанявам върху хълбоците му.
– Времето, в което те имам ли? – пита. – Не, не е. Нуждая се от теб през всяка секунда от деня. Точно както и ти от мен. Нуждая се от постоянен контакт.
Вдига ръка и щипва зърното ми. Аз подскачам върху него и се отривам в члена му. Джеси ми отправя палавата си усмивка.
– А ако не можеш да ме имаш по цял ден? – питам. Ще има дни в бъдеще, когато ще бъдеш на истинско пътуване с цел бизнес. Или може би аз.
Усмивката му моментално изчезва и е заменена от свирепия му поглед, насочен право в мен.
– Ще се опиташ ли да ме спреш?
– Не, но има много ситуации, при които няма да имаш незабавен достъп до мен. Може да съм недостижима.
По лицето му пробягва паника и долната му устна изчезва между зъбите.
– Ще посегнеш ли към водката? – изричам. Ето. Казах го.
Той се смее, а аз се мръщя.
– Обещах ти никога повече да не пия. И наистина съм го решил – казва уверено. Сяда и слага ръце на хълбоците ми. Подскачам, а той се смее. – Вана. Искам твоята мокра, хлъзгава кожа навсякъде по мен.
– Твоята увереност е похвална – мърморя саркастично, докато се изправям и му подавам ръка.
Поглежда ме с присвити очи и посяга да хване ръката ми, но вместо да стане, ме дръпва и ме извърта по гръб. Отпуска голямото си тяло върху мен и слепва устни с моите за дълга целувка.
– Много е лесно, защото те имам. Успокой се, жено!
Лесно му е да го каже. Аз се оправям с невротичен луд.
– Значи утре ще бъда необезпокоявана цял ден?
Отдръпва глава назад, за да ме погледне, и отново дъвче устната си.
– Обяд?
– Ще се виждам с Кейт за обяд.
Цупи се.
– Не може ли да дойда?
– Не – заявявам твърдо. Трябва ми време с Кейт, за да поговорим за него и за предизвикателния му маниер.
– Мисля, че си неразумна.
Отмятам глава назад и се смея, но внезапно подскачам, когато той сграбчва хълбока ми и стиска.
– Спри! – изписквам.
– Няма.
– Моля те! – От очите ми изскачат сълзи и аз се опитвам да го избутам. Не мога да понеса това.
– Обяд – казва спокойно, докато продължава да ме гъделичка.
– Абсолютно не! – изкрещявам през необуздания си смях. Това не е честно. Няма да се поддам. Няма начин.
– Може би едно вразумяващо чукане ще помогне. – Пуска хълбока ми и аз се отпускам, като се опитвам да успокоя дишането си.