– Джеси, не мога да бъда с теб всяка секунда от деня – опитвам се да му обясня.
– Ако напуснеш работа, ще можеш – казва и е ужасно сериозен.
Очите ми се разширяват от възмущение. Никога! Обичам работата си.
– Сега кой е нераз-... Ооо! – възкликвам. Губя следата, когато нахлува дълбоко в мен. Боже, ето го вразумяващото чукане, но какво се опитва да ме накара да приема? Обяд или оттегляне?
Не губи време да ми обяснява. Нахлува мощно като побъркан. Краката ми се разтварят и Джеси приковава китките ми от двете страни на главата ми.
– Обяд? – пита, докато притиска силно.
Мозъкът ми е размътен, но все още успява да регистрира, че това е вразумяващо чукане за обяд. Облекчена съм. Много по-лесно е да отстъпя за един обяд, но все още не планирам да се дам просто така. Господин Предизвикателен си е намерил предизвикателство.
– Не! – крещя непокорно.
Джеси ръмжи и се засилва напред, твърдият му член ме удря здраво и бързо и той се движи навътре и навън като диво животно.
– Ти си толкова отзивчива към мен.
Така е. Докосва ме само с един пръст и губя ума и дума.
– Джеси, моля те!
Удря ме здраво с хълбоци и се притиска уверено.
– Бебче, нека обядваме заедно!
Поклащам глава, сдържайки дъха си.
– Хубаво ли ти е така?
– Да! – крещя, издишвайки рязко. В мен се надига гръмовен оргазъм. Джеси стиска по-силно китките ми.
– Кажи „да“! – настоява грубо и знам, че той също е на път да се взриви.
А ако не кажа „да“? А ако удържа? Няма да се поддам. Не може да ме чука вразумяващо всеки път, когато не се съгласявам за нещо.
Забива напред. Бедрата ми се стягат, умът ми е на възел.
– Ава, дай ми каквото искам!
– Джеси!
– Ще свършиш.
– Да! – крещя. Целият натрупан стрес от деня ще се изсипе навън всеки момент.
– Мамка му, бебче, ти ми причиняваш сериозни проблеми. – Удря ме той с още едно мощно движение на хълбоците си.
Умът ми се изпразва и съм на път да избухна, когато Джеси спира и съответно отдалечава оргазма от мен.
– Какво правиш? – напълно смаяна крещя. Вирвам хълбоци в търсене на контакта, от който се нуждая, но Джеси се отдръпва бавно и едва се докосва до мен. – Копеле! – съскам.
– Внимавай с шибания език! Кажи „да“, Ава! – настоява, диша тежко, но думите му са овладени. Как го прави? Знам, че е готов да свърши.
– Не – заявявам.
Той поклаща глава, а после впива поглед в очите ми, докато вкарва члена си навътре много бавно и извърта хълбоци.
– Ооо! – стена. – По-бързо!
– Кажи думата, Ава! – повтаря мъчителното движение. – Кажи я и ще получиш каквото искаш!
– Не играеш честно – оплаквам се.
– Искаш ли да спра?
– Не! – извиквам от безсилие. Това е най-лошото изтезание.
Отпуска леко китките ми.
– Ще те попитам още веднъж, бебче. Обяд? – Извърта хълбоци напред и губя всяка решителност да се съпротивлявам.
– Чукай ме! – крещя, докато той гледа надолу към мен с развеселено изражение.
– Внимавай с езика! – хили се. – Това „да“ ли беше?
– Да! – крещя.
– Добро момиче – хвали ме, а после мощно навлиза в мен и ме хвърля обратно към гребена на бързото освобождение. Сковавам се от глава до пети, докато жарта се влива в кръвообращението ми. Кожата ми се сгрява от тласъците на Джеси, който ме бута по килима с маниакална сила.
– Джеси! – Обхваната съм от всички страни от тръпки на удоволствие, които прелитат през нервната ми система и експлодират в сърцевината ми.
Крещя.
Движенията му стават по-настоятелни, а дишането му – шумно и неравномерно. Той се притиска към мен и освобождава всичко, което има. Мускулите на влагалището ми се стискат алчно около него. Отпуснатото ми, изтощено тяло е напълно безпомощно пред безпощадните му удари.
Срива се върху мен потен и ме прегръща нежно.
– Получих желаното – казва. Диша тежко в ухото ми.
Лежа под твърдото му, топло тяло, опитвам се да възстановя разсъдъка и дишането си и се чудя дали винаги ще е така. Той получава отговорите, които иска, така че... да, вероятно ще бъде. Трябва да се науча да се справям с това. Трябва да се тренирам да го отблъсквам. Смея се на идеята за такова безполезно упражнение. Не искам да го отблъсквам.
Той се повдига на ръце и едва сега забелязвам, че не трепва от болка.
– Ръката ти! – извиквам.
Вдига я и виждам, че все още е леко ожулена, но подуването е спаднало значително.
– Добре е. Сара ме накара да държа лед върху нея почти целия следобед.
– Сара? – изтърсвам, без да помисля какъв тон да използвам. Излиза обвиняващо.
Джеси ми се мръщи и аз се мразя, че съм прозвучала толкова шокирана.
– Тя се държа като приятел – казва хладно, но това само усилва тревогата ми. Не ми харесва друга жена да се грижи за него, а фактът, че съм толкова нацупена, наистина вади на показ ревността ми.