Внезапно започвам да се чувствам страшно неудобно от моето собственическо чувство. Мили Боже, а аз се присмивам на Джеси за неговото. Аз съм скапана лицемерка. Начинът, по който Джеси се взира в мен и преценява настроението ми, не помага. Той е много привлекателен мъж, който зашеметява жените с тази шибана усмивка и ги кара да се разтапят в краката му.
Гърча се под него, за да се освободя, и той ме пуска намръщен. Отправям се към банята и се потапям в горещата вана. Тези чувства наистина ме карат да изпитвам неудобство. Никога през живота си не съм била ревнива, а сега ще се налага да отбивам жени ежедневно. Това само по себе си е работа на пълен работен ден. Може би ще трябва да се оттегля все пак.
– Някой беше докоснат от зеленото чудовище, а?
Вдигам поглед и виждам Джеси да стои в цялата си гола прелест на рамката на вратата.
– Не – цупя се. Не може да е по-очевидно, че ревнувам. Дори да опитвах.
Той идва до ваната, стъпва и сяда зад мен. Озовавам се сгушена между краката му. Обвива ръце около раменете ми и ме придърпва назад, за да се облегна на гърдите му.
– Ава, ти си единствената жена в живота ми – казва тихо в ухото ми. – И целият съм твой. – Вдига гъбата от ръба на ваната и я потопява във водата, а после започва да я прокарва по гърдите ми.
– Трябва да ми разкажеш повече за себе си.
Усещам как гърдите му се повдигат във въздишка.
– Какво искаш да знаеш?
– Имението само бизнес ли е, или си го смесвал с удоволствие? – Гъбата спира между гърдите ми за секунди, но после продължава да се движи по тялото ми.
– Гмуркаш се право в дълбокото, нали? – казва безизразно.
– Кажи ми! – настоявам.
Въздиша толкова тежко, че почти се обръщам, за да го изгледам кръвнишки, за да разбере, че не приемам досадената му реакция на въпроса ми.
– Топвал съм.
„Топвал?“
Не съм сигурна, че ми харесва как звучи тази дума, особено в подобен контекст.
– Все още ли топваш?
– Не!
– Кога за последен път си топвал?
Гъбата отново спира. Моля те, не ми казвай, че трябва да мисли за това!
– Много преди да те срещна. – Продължава да ме гали.
– Колко преди да ме срещнеш? – Трябва да млъкна, по дяволите. Наистина не искам да знам нищо за тази част от живота му. Но не мога да спра с глупавите въпроси.
– Ава, има ли значение?
– Да – отвръщам бързо. Не, всъщност няма, но неговите кратки, надменни отговори разпалват любопитството ми.
– Не беше редовно. – Старае се с всички сили да се измъкне.
– Това не е отговор на въпроса ми.
– Нещо от това, което ти кажа, ще промени ли чувствата ти към мен?
Този въпрос ме жегва още повече. Какво е направил?
– Не – казвам, но вече не съм толкова сигурна. Той явно мисли, че ще ги промени.
– Е, може ли да оставим темата? Това е в миналото ми, както и цял куп други неща, и предпочитам да си остане там – тонът му е категоричен. Чувствам се обидена. – Ти си единствена. Край на историята. – Целува тила ми. – Кога ще преместиш и останалите си неща?
Простенвам вътрешно. Той изчука и това в мен. Забелязвам, че всичкият, така наречен разум, който ми начуква, има смисъл единствено за него.
– Тук съм – напомням му. – Трябва да си взема останалите вещи от Мат – добавям. Наистина ли току-що казах това на глас?
– Не, мамка му, не трябва! – изкрещява в ухото ми и аз се присвивам от гръмкия му глас. – Ще пратя Джон. Казах ти, че повече няма да се виждаш с него.
Да, оставям това. Няма да постигна нищо, не съм глупава. Вече съм уговорила прибирането на багажа и Джеси няма да разбере. Е, ще разбере, когато докарам нещата си, но ще бъде твърде късно да ме спре.
Хрумва ми нещо друго.
– Кажи ми къде отиде, когато изчезна!
Той се напряга зад мен.
– Няма – изстрелва думата прекалено бързо.
Добре, сега аз се ядосвам. Обръщам се и лягам върху него, така че е принуден да ме гледа в очите.
– Последния път, когато скри нещо от мен, те напуснах.
Очите му леко се разширяват, но после се присвиват. Знае, че съм го пипнала.
– Заключих се в кабинета си.
– За четири дни? – питам със съмнение.
– Да, за четири дни, Ава – твърди. Гледа покрай мен и отказва да срещне погледа ми.
– Погледни ме! – настоявам грубо.
Очите му се стрелват към моите, очевидно шокиран от моята заповед.
– Моля? – почти се смее. Това е снизходително и не ми харесва.
– Какво правеше в кабинета си?
– Пиех. Това правех. Опитвах се да удавя мислите за теб и образа ти във водка. Сега доволна ли си? – пита. Мъчи се да ме премести от тялото си, но аз се напрягам от глава до пети в опит да натежа повече.