Боря се с него – избутвам хлъзгавото му тяло обратно във ваната. Той се отказва да се противопоставя и ми позволява да победя. Знам, че може да ме надвие, ако иска, значи явно не иска да избяга наистина. Плъзгам тялото си по неговото, така че носовете ни да се срещнат.
– Съжалявам – прошепва. – Толкова съжалявам, бебче.
– Моля те, недей! – изричам, притискам се в него и поемам устните му. Отчаяно искам да разбере, че той ме вълнува. Чувствам се отговорна... виновна.
– Когато видях синините по ръцете ти, осъзнах, че съм затънал дълбоко, Ава. Прекалено дълбоко.
– Шшшт! – успокоявам го и покривам цялото му лице с целувки. – Стига сега!
Обхваща дупето ми и ме повдига, а после заравя лице между гърдите ми.
– Няма да се случи повече. Ще се самоубия, преди да те нараня отново.
Няма нужда да използва толкова силни думи. Аз разбирам. Той съжалява. Аз също. Не трябваше да го оставям. Трябваше да остана, да го пъхна под студения душ и да го отрезвя.
– Казах стига, Джеси!
– Обичам те.
– Знам. И аз съжалявам.
Той ме пуска и аз се плъзгам надолу по тялото му, докато очите ми срещат неговите.
– За какво съжаляваш ти?
Свивам рамене.
– Иска ми се да не бях те оставяла.
– Ава, не те обвинявам, че ме изостави. Заслужих си го и ако не друго, това поне ми даде урок да не пия повече. Идеята, че може да те загубя, е достатъчна, за да ме мотивира, повярвай ми!
– Никога няма да те изоставя отново. Никога – заявявам.
Той се усмихва леко.
– Надявам се, защото иначе с мен ще бъде свършено.
Усмихвам се като него и полагам буза на гърдите му, оставяйки го да ме обгърне със своята топлота и утеха.
Отварям очи, а още е тъмно. Слабо осъзнавам, че леглото под мен вибрира и аз съм мокра.
Нужни са ми няколко секунди, но когато най-после осъзнавам, е като здрав ритник. Обръщам се, за да включа нощната лампа, и светлината се забива в очите ми като ситен чакъл. Присвивам очи, за да се фокусирам, и откривам Джеси, който е седнал на леглото, люлее се напред-назад, присвил колене към гърдите си. По дяволите, той е подгизнал, а зениците му са като огромни черни чинии. Изглежда вцепенен.
– Джеси? – говоря тихо, не искам да го стресна. Не отговаря. Просто продължава да се люлее, но после започва да мърмори.
– Имам нужда от теб – казва тихо.
– Джеси? – повтарям. Поставям ръка на рамото му и го разтърсвам нежно. Изглежда толкова уплашен. – Джеси!
– Имам нужда от теб, имам нужда от теб, имам нужда от теб – повтаря мантрата отново и отново. Иде ми да заплача.
– Джеси, моля те! – умолявам го. – Спри, аз съм тук! – Не мога да понасям да го гледам такъв. Трепери неконтролируемо и от челото му се стича пот, а бръчката му се е врязала дълбоко. Опитвам се да застана в зрителното му поле, но той не реагира. Просто продължава да се люлее и да мърмори, взирайки се право през мен. Заспал е. Издърпвам краката му надолу и се покатервам в скута му. Обгръщам с ръце мокрия му гръб и го притискам с всичка сила. Не знам дали осъзнава, но ръцете му се вдигат и ме хващат, а лицето му се заравя в шията ми.
Седим така цяла вечност, докато аз шепна в ухото му с надеждата, че ще ме познае и ще се измъкне от нощния си кошмар.
– Ава? – мърмори в шията ми след един век. Гласът му е пресипнал и дрезгав.
Буден е.
– Да, тук съм. – Отдръпвам се и обгръщам лицето му в шепите си. Очите му търсят моите. Търсят нещо. Не съм сигурна какво.
– Толкова съжалявам.
– За какво съжаляваш? – Сега ме тревожи дори още повече.
– За всичко. – Отпуска се назад и така ме придърпва със себе си, че лягам върху мокрите му гърди. Тялото ми е подгизнало, но не ми пука.
Главата ми е отпусната върху гърдите му и слушам как пулсът му се успокоява.
– Джеси? – казвам нервно, но той не отговаря, затова вдигам глава, за да го погледна, и виждам, че е дълбоко заспал. Изглежда спокоен. Какво беше всичко това?
Лежа върху него с часове. Умът ми препуска по причини, заради които може да съжалява. По дяволите, може би наистина прекалявам с подозренията си. Но има много неща, за които да съжалява. Че ме лъже, че ме заблуждава, че пие, за това, че е неразумен, заради собственическия нрав, заради невротичното поведение, заради провалянето на срещата ми днес, заради неговото...
Отнасям се, докато прехвърлям всички причини Джеси да съжалява.
Тринадесета глава
– Обичам те.
Усещам познати сочни устни да докосват моите и се събуждам. Очите ми потъват в зашеметяващи зелени езера, които се взират в мен.