– Имал ли си кошмари преди?
– Не. – Приема прегръдката ми и ме притиска здраво към себе си.
– Защото си пиел?
– Не, Ава. Аз не съм алкохолик.
– Не казах, че си. – Държа го здраво и съм малко тъжна за него, но тайно съм доволна, че се разкрива.
– Вече може ли да ти направя добре балансирана закуска? – пита. Дръпва се от ръцете ми, явно нетърпелив да си върне властта.
– Да, моля.
– Какво искаш?
– Препечени филийки.
– Препечени филийки? Това едва ли е добре балансирана закуска – мърмори. Пуска ме, за да сложи хляб в тостера.
Смъквам се от плота и се настанявам на стол, за да се възхищавам на Джеси, докато пърха из кухнята. И тази сутрин изглежда красив. Както винаги. Не се е обръснал, а аз обожавам еднодневната му брада. Не е сложил сако, а само тъмносив панталон и черна риза. Може да си променя решението за обяда само за да го принудя да ме чука напомнящо.
Наблюдавам го как вади масло, ножове и чинии и поставя всичко пред мен на плота. После открива буркан с фъстъчено масло, настанява се до мен и започва да топи пръста си и да смуче с мънкане.
– Е, какво си планирала за днес?
Задавям се с филийката, а той се намръщва.
– С какво е толкова шокиращо това, че искам да знам какво ще правиш?
Преглъщам филийката.
– О, нищо. – Дъвча още малко. – Ако мислех, че се интересуваш искрено, а не планираш прегазваща мисия.
– Искрено се интересувам – казва. Изглежда засегнат. Не се хващам.
– Ще се видим в „Барок“ в един. Трябва да звънна на Кейт и да я уведомя, че си се самопоканил на женския ни обяд.
– Няма да възрази. Тя ме обича.
– Това е, защото ù купи „Марго Джуниър“.
– Не, защото тя така ми каза.
– Кога?
– В имението.
Ченето ми увисва. Знам, че и двамата са били в имението в събота.
– Какво правеше тя в имението? – опитвам се да звуча небрежно, но по лицето му виждам, че съм се провалила.
– Не е твоя работа – отсича. Усмихва се, докато скача от стола и хвърля празния буркан от фъстъчено масло в кошчето. – Трябва да се чупя.
– Да се чупиш?
– Да се изпаря... да вървя... да тръгвам – обяснява. Намига ми и аз се разтопявам на стола в сантиментална купчинка. Тази сутрин е в добро настроение – дяволит и игрив – и това ми харесва. Сговорчивият Джеси става все по-редовен посетител напоследък.
– Реших, че може би обядът не е толкова добра идея. Не искам Кейт да мисли, че сме залепени един за друг. – Обръщам му гръб и продължавам да ям филийката си по най-безразличния начин, който мога да докарам. Трудно е, когато моят мъж кипи и ръмжи зад мен.
Сграбчва ме и аз изписквам, щом ме извърта и тръгва с мен към стената. Приковава ме под възхитителното си тяло, все още с филия в ръка. Очите му са несигурни и почти се чувствам виновна... почти.
Знам какво следва.
Мъча се да скрия усмивката, докато той се навежда към мен и така завърта хълбоци, че да получи пълен контакт със сърцевината ми. Стена от чисто задоволство.
– Нямаш това предвид – казва и плъзга ръка по корема ми, насочвайки се надолу към точката между бедрата ми.
– Напротив – предизвиквам го, а после подскачам, когато палецът му се плъзга по чувствителната кожа. Боже, никога няма да му се наситя.
– Някой ще бъде бърз – размишлява на глас, докато продължава да ме гали с ръка. Въздъхвам и се наслаждавам на опитното му докосване. – Не си играй с мен, Ава! – Отдръпва ръката си и отстъпва от мен.
„Какво?“
Искам да го дръпна обратно и да заровя ръката му долу. Хвърлям му поглед, питащ: „Какво, по дяволите?“, а той ми се усмихва самодоволно.
– Вече закъснях, защото исках да съм сигурен, че си яла. Ако знаех, че ще си играеш с мен, щях да те чукам първо, а после да те храня. – Пристъпва напред, отърква възхитителните си хълбоци в мен, и стене в ухото ми. – Един часът – прошепва, след което отхапва от забравения ми тост и се отдръпва. – Обичам те, бебче.
– Не ме обичаш – сопвам се. – Ако ме обичаше, нямаше да ме зарежеш, след като си ме възбудил.
– Хей! – вика той. Изглежда вбесен. – Никога не се съмнявай, че те обичам! Това ще ме побърка.
Опитвам се да лепна извинителна физиономия на лицето си, но в неексплодиралото ми състояние ми е трудно да убедя мозъка си да направи нещо друго, освен да го дръпна обратно към мен и да го накарам да ме довърши. Джеси е възбуден, виждам го. Как може да се отдръпне?
– Приятен ден! – Очите му излъчват нежност, когато се навежда и ме целува по бузата. – Ще ми липсваш страшно, бебче.
Знам, че ще му липсвам. Но остават само шест часа до срещата ни за обяд. Ще оживее.