Готова съм и слизам долу, почуквайки с токчета през фоайето, докато ровя в чантата за слънчевите си очила.
– Добро утро, Ава! – обажда се Клайв.
– Добро утро! – Поставям очилата, излизам на ярката слънчева светлина и спирам рязко, щом забелязвам Джон да се обляга на роувъра си.
Нима?
Повдига очила и свива големите си рамене към мен.
Тръгвам към него.
– Джон, мога да карам до работа – казвам с уморен тон. Днес се нуждая от колата си, за да мога да си събера нещата от Мат след работа.
– Не можеш, момиче – изгърмява. За какво говори той? – Колата ти се почиства – добавя. Свива отново рамене и се пъхва зад волана. Обръщам се и виждам армия от мъже, които чистят колата ми.
О, за Бога! Измъквам ключовете от чантата си и откривам, че ключът за колата липсва. По-късно ще обясня на господин Властен маниак, че е грубо да рови в дамска чанта (и телефон). Това е лошо. Нуждая се от колата, за да си събера нещата от Мат след работа. Ще питам Кейт.
Скачам до Джон, който носи обичайния си черен костюм с черна риза. Колко черни костюма може да има един мъж?
– Мислиш ли, че е неразумен и предизвикателен? – питам небрежно, докато свалям огледалото, за да си сложа гланц за устни.
– Да, момиче – избоботва. – Но както вече казах, само с теб. Никога преди не му е пукало.
Облягам се в седалката и слушам как Джон започва да си тананика и да потропва в ритъм. На Джеси не може никога да не му е пукало за никого. Той е на трийсет и седем.
– На колко години е той? – питам с усмивка, с което си заслужавам още една заслепяваща усмивка от Джон.
– На трийсет и седем. Но ти вече го знаеш, нали, момиче?
Умирам хиляда пъти на място и се изчервявам в хиляда оттенъка на червеното. Забравила съм, че Джеси трябваше да бъде спасен. Обзалагам се, че се е насладил на гледката. Започвам да се смея на себе си, когато си представям на какво трябва да е попаднал Джон – спалня с един гол бог, вързан с белезници за нея, украсен с диаманти вибратор и черното ми дантелено бельо. И как споменатият бог после е направил дупка в стената със вибратора. Повече от засрамена съм и потъналото ми в седалката тяло го потвърждава.
Останалата част от пътя минаваме в мълчание, като се изключи тананикането на Джон. Оставя ме на площад „Бъркли“ и аз тичам към офиса, за да избягам от смущението си, като махвам набързо на Джон през рамо, докато се чудя как, по дяволите, ще го погледна отново в очите. Отивам до бюрото си и заварвам Сали до шкафа с папки. Изглежда ужасно. Полиестерните блузи с високи яки са се върнали, а огненият лак за нокти е изчезнал. Определено е както подозирах. Мъжете са такива чекиджии. Решавам да не го споменавам. Няма да го оцени.
– Добро утро, Сали! – Тя вдига натежала глава и ми се усмихва бегло, преди да се върне към папките. Чувствам се зле заради нея. – Къде са всички?
Свива рамене. О, положението е тежко, затова си затварям устата и отивам да си гледам работата.
Влизам в бара в един и забелязвам Кейт на обичайната ни маса. Сядам и се озовавам лице в лице с голяма чаша вино.
– Мамка му! Кейт, разкарай го! – казвам и го бутам към нейната страна на масата.
Очите ù са като ками.
– Мислех, че може да имаш нужда.
Да, наистина имам, но Джеси ще дойде скоро и как ще изглежда, ако седя тук и гълтам вино? Би било жестоко и изключително неделикатно. Посягам за чашата на Кейт, но тя се хвърля към нея.
– Кейт, той ще дойде скоро.
– Хей! Остави виното! – настоява със строг глас. – Той не е мое гадже.
Отказва да пусне и аз я гледам кръвнишки, докато оставям чашата ù. Тя я вдига, отпива голяма глътка и ме гледа.
– Крава такава! – подхвърлям ù и тя се ухилва над ръба на чашата. Грабвам моето вино и го изливам в гърлото си на една глътка. Кейт избухва в смях. Боже, това беше хубаво. Минали са почти две седмици, откакто съм пила, което е истински рекорд за мен. Въздишам дълго и доволно.
– Нуждаеше се от него – потвърждава Кейт очевидното.
– Да. И може би от още едно – цупя се аз. Изпитвам вина за слабостта си. Поглеждам през рамо, след което изтичвам до бара, за да оставя празната чаша. Чувствам се като виновно дете. – И не казвай на Джеси, че го обичаш. От това ушите му порастват – изстенвам, когато сядам отново. – Можеш ли да ме откараш до Мат след работа, за да си взема нещата?
– Разбира се, стига да не трябва да говоря с него – изсъсква. – Да те взема ли от офиса?
– В шест. Става ли?
– Разбира се. Говорила ли си с него?
– Да. Той ме очаква, но Джеси не знае, че ще ходя, и това трябва да остане тайна – казвам предупредително. Кейт вдига вежди, но не отвръща нищо. – Ще провали всичко. – Свивам рамене. Мисля, че виното е отишло право в главата ми. Чувствам се замаяна. – Как е Сам?