– Скоро ще дойде.
– Така ли?
– Да – краткият и рязък отговор не оставя място за повече въпроси. – Той спомена, че Джеси ще обядва с нас, така че си помислих... защо не?
Нямам какво да добавя, затова сменям темата:
– Знаеш ли какво е станало с Виктория и Дрю? – питам нетърпеливо. Кейт трябва да знае нещо.
Очите ù се разширяват.
– О, няма да повярваш!
– Какво? – питам и сядам напред, напълно погълната от явното обещание за клюкарстване.
– Дрю я покани в имението. Малката превземка не беше впечатлена. – Кейт е възхитена, но аз внезапно съм изпълнена с ужас.
Ако Виктория знае за имението, това значи ли, че знае кой притежава имението? Дрю всичко ли ù е казал? Мили Боже, моля се да не е. Ако е разбрала, тогава несъмнено е казала на Том, а последното, което ми трябва, е Том и Виктория да ми се бъркат в работата и да дрънкат из офиса.
– Какво искаш за ядене? – пита Кейт и ме изтръгва от тревожните ми мисли.
– Сандвич с бекон, домат и салата, моля.
– Ами Джеси?
Мръщя се. Нямам абсолютно никаква представа. Дори не знам какви са любимите му храни.
– Питай дали имат фъстъчено масло!
– Фъстъчено масло ли? – изкривява лице в погнуса тя. – О, ето го! – Кейт вирва чашата си към вратата и аз се обръщам да погледна. Въздъхвам признателно, както и Кейт, когато след него влизат Сам и Дрю. Джеси ме целува по бузата, а после си придърпва стол. Сяда, леко извръщайки се към мен, и полага ръка на коляното ми. Топлината на дланта му се разпростира нагоре по крака ми и ме удря право между бедрата. Не ми прави услуга, когато започва бавно да гали и стиска – отново и отново.
– Взел си ключа от колата ми – изричам и присвивам обвиняващо очи към него.
– Всички ли са добре? – пита, като ме пренебрегва. Палецът му започва да прави кръгове от вътрешната страна на бедрото ми. Поглеждам го и виждам, че се усмихва. Знае адски добре какво върши. Опитвам се да дръпна крака си, но той няма да допусне това. Когато и да е.
– Аз съм добре – чурулика Кейт. – Ще поръчвам. Какво искате? – Става.
Всички ù хвърлят поръчките си и тя изчезва към бара, като ме оставя с мъжете.
Джеси се навежда към мен.
– Пила си.
Напрягам се.
– Стана случайно.
– Нямам нищо против да пиеш, ако аз съм с теб, Ава. – После започва разговор с момчетата. Няма нищо против ли?
Седя и гледам как Джеси се държи напълно нормално с Дрю и Сам. Говорят за спортове, предимно екстремни, а това, общо взето, е поведение на нормален мъж. До мен е сговорчивият Джеси. Смее се с приятелите си, очите му проблясват, но държи ръката си точно там, където е. Усмихвам се на себе си. Удоволствие е да го наблюдавам. А после Джеси поглежда към мен и ми намига. Внезапно ми се прищява да скоча върху него и да го изям жив.
– Е, как е Виктория? – Кейт подмята въпроса към Дрю, докато заема мястото си, и всички поглеждат към него. Бива я да забърква неприятности.
– Не питай! – отвръща и отпива от бутилката си с бира. Забелязвам, че никой друг не е неспокоен от присъствието на алкохол. Грешно ли подхождам към проблема? – Тя е сладка, но трябва да се отпусне, за Бога.
Присвивам се на стола си. Коментарът на Дрю за отпускането е малко суров, особено ако я е цапардосал с покана за имението. Не може да я укори, че е скептична.
– Защо я покани да отиде? – изтърсвам въпроса, преди мозъкът ми да се включи. Не е ли очевидно защо я е поканил? Джеси ми хвърля страничен поглед и усещам как лицето ми пламва.
Дрю свива рамене.
– Защото исках да знае кой съм аз и какво ми харесва.
– Амин! – казва Сам и вдига бутилката си.
Кейт чуква бутилката на Сам със своята чаша и той ù се ухилва. Очите ми се опулват – тя е правила някои неща в имението!
„По дяволите!“
Джеси знае ли?
– Все едно – продължава Дрю. – Трябва да се възползвам максимално. Като стигна до трийсет и пет, ме очаква хлъзгав наклон надолу, предполагащ смъкнат задник и мъжки цици. Ще мисля за жена, която да ме обича заради мен самия, а не заради тялото ми.
Усещам как Джеси се напряга до мен. Той е на трийсет и седем, но определено няма смъкнат задник или мъжки цици. Премествам краката си и ги кръстосвам един върху друг, принуждавайки Джеси да стегне хватката си. С ъгълчето на окото си виждам как устните му оформят права черта.
– Е, остават ми само девет години, така че по-добре да се възползвам – казва Кейт подигравателно.
Очите ми се опулват, а устата ми зейва. Седя на маса в нормален бар, в нормален Лондон, с нормални хора, а всички те говорят за имението, сякаш е напълно обикновено място. Не, не нормални хора. Как може да са? И тримата мъже са „топвали“, а сега и Кейт е привлечена към тъмната страна. Нуждая се от още вино.