– Удря жените по-зле от вас – продължава Кейт, като размахва чашата си към мъжете. Хващам Сам как ù намига. Не съм сигурна защо Кейт продължава да настоява, че ставащото между тях е само забавление.
– Това ли се случи с теб, Джеси? – питам хладно и отпивам от водата си. Ръката му се премества по бедрото ми леко и аз стискам крака.
– Не – отвръща. Обръща се към мен. – Мислиш ли, че нещо не е наред с тялото ми? – добавя и вдига очакващо вежда към мен.
Що за тъп въпрос?
– Знаеш, че не мисля.
Ухилва се.
– Значи още съм твоят Бог?
Изчервявам се и му се намръщвам.
– Ти си арогантен Бог – мърморя.
Навежда се и обгръща с длан тила ми. Придърпва ме към себе си и ме напада със страстна целувка. Аз го оставям въпреки обкръжението ни. Както става обикновено, умът ми се изпразва. Вече не съществува нищо друго, само Джеси и властта му над цялото ми същество. Погълнато, потопено, отнесено...
Най-после ме пуска и аз оглеждам другите, внезапно страшно засрамена от безсрамното му проявление на привързаност. Чува се хор от сантиментални звуци и виждам жест за повръщане. Джеси ме придърпва в ръцете си.
– Сериозно – гълчи ни Кейт. – Тук има храна, така че стига с лигавите неща!
Сам се протяга и я целува по бузата.
– Изоставена ли се чувстваш?
Тя го избутва, докато сервитьорът поднася обяда ни на масата.
Всички се тъпчем, включително и Джеси, бъбрим и се смеем, докато се храним. Не ми убягва, че Сам и Дрю често хвърлят приятелски погледи към мен и Джеси.
– По-добре да се връщам на работа – казвам със съжаление. Беше приятно да съм на относително нормален обяд. Толкова нормален, колкото е възможно, когато се храниш със собственика на луксозен секс рай и с двама от членовете му.
– Идвам. – Той хвърля останалата половина от сандвича си в чинията и става от стола.
– На две минути път е – казвам уморено, но спирам с всякакви възражения, когато ме поглежда свирепо. Минавам покрай масата и целувам всички за довиждане, като бутвам малко пари на Кейт за обяда ни с Джеси.
Тя ги пъха обратно в ръката ми.
– Джеси вече уреди сметката.
Така ли? Поглеждам него, но той е твърде зает да стиска ръце с момчетата, за да забележи. Прегръща ме и ме повежда извън бара.
– Хей! – провиква се Кейт зад нас. – Питиета по женски събота вечер?
Спирам и се извъртам, за да я погледна, като ù хвърлям моя поглед, гласящ: „На какво мислиш, че си играеш“. Тя сякаш не забелязва реакцията ми. Виждам, че Сам и Дрю също наблюдават напрегнато и чакат отговора на Джеси. Усещам го как потрепва неудобно до мен.
– Може би другата седмица – казвам толкова уверено, колкото мога.
– Може да отидеш – изрича Джеси тихо.
Мога да отида? Какво има предвид с това, че мога да отида?
– Не, годишнината на имението е утре. Ще бъда изтощена – заявявам. Искам да отида, но знам, че той ще забрани алкохола, скапаният властен маниак. Невинаги ми омекват краката, а последния път вината беше негова. Имам толкова много да разказвам на Кейт. И двете имаме да си бъбрим, както изглежда. Този малък обяд само изостри любопитството ми и желанието да си поприказвам с нея.
– Хей, той каза, че става – оплаква се Кейт.
– Ще говоря с теб по-късно – отвръщам презрително и се надявам да схване скапания намек и да си затвори плювалника.
– О, да, разбира се – добавя и намига. – По-късно.
Искам да си хвърля чантата по нея, но усещам как Джеси ме дръпва леко. Това ме спира да изпълня намерението си и вместо това хвърлям на Кейт още един мръснишки поглед, след което се обръщам и оставям Джеси да ме изведе от бара.
Излизаме на „Пикадили“ сред обедната тълпа и аз усещам лекото напрежение между нас. Джеси пуска ръката ми, обгръща раменете ми и ме придърпва към себе си.
Щом стигаме площад „Бъркли“, спирам и се обръщам към него.
– Ако изляза, няма да пия, нали?
– Не – казва той категорично. Извъртам очи и продължавам да вървя. – Можеш да пиеш на партито. – Настига ме и отново слага ръка на рамото ми.
Да, мога да пия на партито, защото той ще ме наблюдава. Проблемът е, че не ми е удобно да пия пред него.
– И ще наредиш на охранителите да ме шпионират, нали? – оплаквам се.
– Не ги карам да те шпионират, Ава. Моля ги да те наглеждат.
– И да ти се обаждат, ако не следвам правилата, нали? – остроумнича, което ми докарва леко сръчкване в хълбока.
– Не. И да ми се обаждат, ако се търкаляш по пода на бара – казва студено. – С несъществуващата си рокля, усукана около кръста ти.