– Защо да е интересно? – питам. Звуча ужасно нервна, което е нормално, защото съм. Какво знае той?
– Ще го обсъдим, когато се видим.
– Добре – затварям. Това беше невероятно грубо, но не знам какво друго да направя или да кажа. Джеси е надвиснал над бюрото ми и изглежда така, сякаш може да ми откъсне главата. Но за какво? По дяволите, в рамките на пет минути сме минали от лудуване на тротоара до втренчена безизходица.
Прогаряме дупки един в друг с втренчените си погледи, докато аз не отстъпвам. Хвърлям поглед към Том и Виктория, които изглежда са се разположили, за да гледат шоуто. После поглеждам отново към Джеси, но нямам желание да направя първия ход от страх, че ще избухне, а Патрик ще излезе да провери каква е тази врява. Но не мога да седя тук цял ден и да гледам Джеси.
– На работа съм – казвам тихо и сковано, без да имам голяма вяра на престорената си непоколебимост. Джеси изглежда готов да избухне от ярост.
– Повече няма да го виждаш – процежда думите ясно и бавно.
– Защо? – Не си правя труда да посоча, че Микаел е клинет. Той знае и ако съдя по изражението му, не му пука.
– Просто няма. Това не е молба, Ава. Ще ми се подчиниш за това – казва. Започва да дъвче шибаната си устна, все още намръщен и все още треперещ от гняв.
Не мога да направя това тук – не и по средата на офиса. Но и не мога да се оттегля от договора за „Лайф“.
– Ще се видим в „Луссо“ – изричам тихо.
– Да, ще се видим. – Обръща се и излиза.
Сгромолясвам се отново на стола си и изпускам дълга въздишка, която не бях осъзнала, че сдържам.
– Боже, този мъж се мръщи много секси – чурулика Том. – Била ли си скоро в имението, скъпа?
Виктория започва да се кикоти за първи път от два дни. Вече няма да се чудя дали е разбрала всичко.
Готова съм да избухна от безсилие и стрес, но Том и Виктория имат късмета Патрик да ги спаси, преди да се развилнея по тях.
– Цвете – казва, докато кацва на ъгъла на бюрото ми. То изскърцва обичайния си протест. – Микаел ван дер Хаус се обади и настоя за изследователско пътуване до Швеция.
О, мамка му!
След като подписахме договора за дизайна на „Луссо“, партньорът на Микаел беше поискал всичко да е оригинално италианско, така че бях пратена в Италия за проучване и снабдяване. Микаел подчерта желанието си за възстановими материали за „Лайф“, но аз не предвидих това.
Едно пътуване по проекта на Микаел вероятно ще прати Джеси в гроба.
– Наистина ли е необходимо? – питам. „Моля те, кажи „не“! Моля те, кажи „не“!“
– Абсолютно. Микаел настоя. Ще погледна полетите. – Ставането му е придружено с изскърцване на бюрото ми. Патрик се връща в кабинета си.
Загазила съм. Няма никакъв шанс да замина за Швеция, без Джеси да прегази някого. И къде ще се озова аз тогава? В бюрото за безработни, ето къде. Облива ме студена пот.
– Кафе, Ава? – Сали се появява от неподвижния шкаф и изглежда толкова нещастна, колкото и по-рано. Отчаяно се нуждая от вино.
– Не, благодаря, Сали.
Вдигам поглед и виждам, че Том и Виктория са свели глави. Добре. През останалата част от следобеда мога да се тревожа за личната си драма на спокойствие. Последното, което искам да правя, е да се видя с Мат.
Четиринадесета глава
Наближава шест и започвам да разчиствам бюрото си. Всички други са си тръгнали, така че аз трябва да проверя офиса и да заключа. Кейт спира „Марго Джуниър“ и аз скачам вътре.
– Какво става между теб и Сам? – изстрелвам незабавно, щом се настанявам и слагам колана. В раздразненото ми състояние завистливо се дивя на удобството на новия ван на Кейт.
– И аз се радвам да те видя. – Включва се в трафика.
– Хайде! Изплюй камъчето! Какво става между теб и Сам?
Свива рамене.
– Нищо.
Извъртам очи с драматична въздишка.
– Нищо. Разбира се.
– Какво ще носиш на големия купон? – пита в очевиден опит да ме отклони от разпита.
Простенвам вътрешно. Дали ще ходя изобщо?
– Не знам. Джеси трябва да ме заведе на пазар.
– О? Така ли? – размишлява. – Възползвай се добре от парите!
– Не очаквам вечерта с нетърпение. Не съм ходила в имението от миналата неделя и онази кучка с нацупените устни ще бъде там – оплаквам се. Облягам се на седалката и мисля за всички други неща, които предпочитам да правя утре вечер, а сега, след като Джеси явно ми е доста бесен, ентусиазмът ми не се е повишил. Аз трябва да съм бясна. Той има много да обяснява за загадката на Микаел.
– Но вече знам на колко години е.
Кейт се ухилва и ми хвърля поглед.