– На колко е години и как разбра?
– На трийсет и седем. Вързах го с белезници за леглото и го изтезавах, за да каже.
Кейт избухва в смях и аз се присъединявам. Предполагам, че е доста смешно.
Паркираме пред стария ми апартамент и виждам бялото BMW на Мат. Сърцето ми потъва, но все пак бях наясно, че той ще е тук, за да ме пусне.
– Искаш ли да дойда? – пита Кейт.
Обмислям въпроса няколко секунди, но решавам, че вероятно е най-добре, ако изчака в „Марго Джуниър“. Кейт е свирепа, когато реши, а в случая единственото, което трябва да направя, е да вляза вътре, да съм учтива и да изляза.
– Не, аз ще се справя. – Отварям вратата на вана и излизам. Чувствам все по-силно гадене.
Качвам се по стълбите и натискам звънеца на апартамента. Гледам нагоре към сградата и неочаквано се чувствам тъжна, че вече не живея тук.
– Здрасти! – чува се щастливият глас на Мат в домофона.
– Здрасти! – казвам колкото мога по-нормално. Не искам да навлизам в дружески разговор с него. Все още съм бясна, че е имал нахалството да звъни на родителите ми.
– Ще ти отворя.
Чувам как механизмът на вратата се освобождава и поглеждам назад към Кейт. Махвам ù леко, за да ù покажа, че влизам. Тя вдига палец и ми сочи телефона си. Кимвам в знак, че съм разбрала, и влизам в антрето.
Поемам си успокоително дъх, докато изкачвам стълбите, и се настройвам. Не трябва да споменавам обаждането до родителите ми и не трябва да се въвличам в разговор.
Когато стигам горе, виждам входната врата леко отворена, затова се разтърсвам и влизам право вътре. Не затварям вратата – не планирам да се задържам дълго. Поглеждам в кухнята и в дневната за Мат, но не го виждам никъде, затова се отправям към спалнята и откривам нещата си, натрупани в сакове и кашони. Не намирам Мат и събирам няколко чанти в ръце, но когато се обръщам, за да изляза от стаята, виждам, че стои в рамката с чаша червено вино в ръка. Носи бежовия си костюм. Винаги съм мразела този костюм, но не съм му го казвала. Тъмната му коса, както е обичайно за него, е разделена настрани и е сресана прилежно.
– Здрасти! – казва с прекалена усмивка.
– Търсих те – обяснявам, докато вдигам саковете. – Кейт чака с колата си. Ще сваля тези. – Не мога да сбъркам враждебността, която предизвиква споменаването на името на Кейт, но аз не обръщам внимание и тръгвам целенасочено към вратата. Спирам, когато Мат не прави никакъв опит да се дръпне от пътя ми.
– Извинявай! – учтивостта ми ме съсипва.
Той ми се усмихва, после отпива наперено от виното си и се отдръпва едва забележимо, оставяйки ми място, колкото да се промъкна покрай него и да сляза долу при Кейт. Щом ме вижда да излизам от сградата, тя изскача от вана и изтичва да отвори задната врата.
– Това беше бързо – казва и поема чантите от мен.
– Беше ми събрал нещата – отговарям и кимвам към саковете с вдигната вежда.
Кейт се усмихва доволно.
– Много цивилизовано.
Връщам се в апартамента и грабвам още няколко сака, като си мисля колко по-бързо би станало, ако Кейт ми беше помогнала, но ако и тя дойде, ситуацията със сигурност ще се превърне в анархия. А след като и Мат не ми предлага помощ, аз се влача напред-назад и сама нося притежанията си.
– Колко още? – пита Кейт, докато поставя деветия и десетия сак във вана.
– Само още един кашон – казвам през рамо. Най-добре да е опаковал всичко, защото не искам да идвам отново.
Връщам се обратно горе и грабвам последния кашон. Обръщам се, за да изляза бързо, но Мат е блокирал пътя ми.
– Ава, може ли да поговорим? – пита с надежда.
Присвивам се.
– За какво да говорим?
– За нас – отвръща. Махва с ръка между нас двамата.
– Мат, няма да променя намерението си – казвам толкова сигурно, колкото мога, но преди да осъзная какво става, той се озовава върху мен и се опитва да натика езика си в гърлото ми. Пускам кашона и използвам цялата си сила, за да го избутам от себе си. – Какво правиш, по дяволите? – изпищявам.
Диша тежко за малко, а после ми се намръщва.
– Припомням ти защо ни е добре заедно.
Аз се смея. Истински смях, идващ от стомаха ми. Той ми напомня. Какво? Какъв тъпак е? Моля ви! Напомняне в стила на Джеси колко не ни е добре.
– Все още ли се виждаш с някого? – пита.
– Това не е твоя работа.
– Не, но родителите ти се интересуваха.
Вдишвам дълбоко, за да се озаптя и да не му залепя един шамар. Дори няма да го уважа с отговор.
– Махни се от пътя ми, Мат! – казвам. Изключително горда съм, че удържам гласа си равен.
– Тъпа крава!
Опулвам очи. Зашеметена съм. Знаех, че у него има гадна жилка, но наистина ли е необходимо да ме обижда? Причернява ми от яд.