– Да, все още се виждам с някого. И знаеш ли какво, Мат? Той е най-добрият мъж, когото съм имала.
Смехът му е лукав, заслужаващ шамар.
– Той е буйстващ алкохолик, Ава. Знаеше ли това? Вероятно е пиян до припадък всеки път, когато те чука.
Залитам и наглата усмивка на Мат се разширява. Мисли, че съм шокирана, защото току-що ми е пуснал бомбата с алкохола. Не съм. Шокирана съм, защото знае нещо за мъжа, с когото се виждам. Как?
Искам да изтрия самодоволната усмивка от лицето му с един бърз удар.
– Е, дори когато е залян, чука по-добре, отколкото ти си успявал и в най-добро състояние.
– Жалка си – изръмжава.
– Не, Мат. Наваксвам си за четири години скапан секс с теб.
Лицето му увисва леко. Не знае какво да каже. Навеждам се да взема кашона от пода и вирвам глава, когато чувам тропота на тежки стъпки по стълбите.
„О, мамка му!“
– Ава! – реве Джеси.
Надеждата да оставя Мат и учуденото му изражение в миналото си, без да произтекат особени сътресения, вече е загубена. Откъде знае, че съм тук? Ще убия Кейт, ако тя ме е издънила.
Той минава като булдозер през вратата и мисълта, че съм го виждала в най-ядосаното му състояние, е напълно заличена от ума ми. Той е бесен и аз съм истински уплашена. Не за себе си, а за Мат. Джеси изглежда способен на убийство.
Поглежда право в мен и аз клюмвам под горещия му, свиреп поглед.
– Какво правиш тук, мамка му?
Треперя неудържимо и мълчаливо се чудя откъде знае къде съм. Но не смея да питам, затова стоя със здраво стисната уста.
– Отговори ми! – изревава.
Трепвам. Очевидно е какво правя тук. Джеси няма нужда от моето потвърждение и сигурно е видял саковете във вана на Кейт.
Мат мъдро стои назад и държи устата си затворена. Бил е потърпевш от яростта на Джеси и преди.
– Казах ти, мамка му! Не му звъни и не идвай! Казах, че Джон ще го направи! – нарежда и размахва ръце като побеснял. – Върви и се качвай в шибаната кола!
Чувам как от устните на Мат се изплъзва хихикане и му хвърлям поглед. Той гледа към мен и в очите му проблясва болно задоволство. Това ме изкарва от релси. Няма да стоя тук и да ми се крещи, особено пред бившия ми приятел, който е тъпак. Грабвам кашона и изфучавам от апартамента, като благодаря на всичко свято, че Джеси не влезе няколко секунди по-рано.
– Целунахме се – чувам самодоволния глас на Мат, а после и непогрешимия звук от юмрука на Джеси в лицето му.
Готова съм да се разплача. Мат не знае ли кога да млъкне, мамка му? Тежките стъпки на Джеси са плътно след мен, докато излизам на улицата. Виждам Кейт. Сам е тук... О, Джон също.
Голямото момче се обляга на роувъра си с големите слънчеви очила на място. Както винаги, изглежда заплашително, но лицето му е напълно безизразно. Кейт крачи до вана си, а Сам стои отстрани и изглежда малко разтревожен. Наистина ли е необходимо всички да са тук? С поглед ù казвам: „Недей!“, докато приближавам. Тя взима кашона от мен.
– По дяволите, Ава! – прошепва, докато хвърля кашона във вана.
– Ти ли каза на Сам, че съм тук? – питам кратко.
– Не! – изписква. Вярвам ù. Не би ми причинила това.
– Джон! – Джеси крещи, докато излиза от сградата. – Сложи нещата ù в роувъра! – Разтърсва възстановяващата се ръка и ме пронизва безпокойство. Скапан идиот! Не можа ли да използва лявата си ръка? И после отбелязвам отношението му към мен.
„Нещата ù?“
– Остави, Джон! – изкрещявам и Джон спира. – Няма да тръгна с него. Кейт, хайде! – Поемам към пътническата седалка на вана на Кейт, но когато стигам до вратата, поглеждам и виждам, че Сам е сложил ръка на рамото на Кейт. Тя поглежда към Сам и той леко поклаща глава, после Кейт поглежда отново към мен. Виждам, че се разкъсва.
– Вземи саковете, Джон! – прогърмява Джеси от стълбите.
– Остави ги! – крещя.
Виждам, че Джон въздъхва раздразнено и поглежда към Джеси за напътствие, но сигурно решава, че моят гняв е по-малкото зло, защото започва да прехвърля нещата ми в роувъра. Може да ги вземе. Това не значи, че отивам. Качвам се във вана на Кейт и напълно разярена се тръшвам на седалката.
За по-малко от две секунди вратата е отворена.
– Вън! – гласът му трепери от ярост. Изобщо не ми пука.
Грабвам дръжката и дръпвам вратата, но Джеси ме спира.
– Джеси! Просто си го начукай!
– Езикът!
– Начукай си го! – крещя. Гърлото ми е предрало, а гласните ми струни имат потребност от малко спокойствие. Никога не съм крещяла толкова много. Треперя от ярост. Как се осмелява? Как се осмелява да се държи така, и то след всичко, което изтърпях с него?
– Внимавай с шибания език! – повтаря, навежда се и ме сграбчва.