Боря се с него, но силата ми, сравнена с неговата, е жалка. Той ме вади от „Марго Джуниър“ и ме изправя с гръб към себе си, докато аз упорито се боря да го избутам. Хваща ме с ръка през кръста и ме вдига от земята. Понася ме към колата си, а аз ритам и пищя като тригодишно дете.
– Пусни ме!
– Затвори си мръсната уста, Ава! – изтърсва, което само ме насърчава да се боря с него още по-упорито. Ужасена съм, че ме влачи така насред Нотинг Хил пред шокираните погледи на най-добрата ми приятелка, на нейното гадже и на Джон. Искам да крещя до небесата. Боря се и се опитвам да отлепя ръката му от тялото си.
– Престани да правиш сцена, Ава!
Вдигам глава и виждам много минувачи, спрели насред улицата, за да гледат драматичните събития, които се разиграват пред очите им. Отказвам се от борбата, но главно защото съм напълно изтощена. Оставям го да ме натъпче в колата си, но размахвам ръце към него, когато се опитва да закопчае колана ми.
Той сграбчва брадичката ми и придърпва лицето ми към своето.
– По-добре стой мирна, мамка му! – Зелените му очи преливат от ярост, докато се взирам в него непокорно, преди да отдръпна лицето си. Седя на топлата черна кожа и се опитвам да си поема дъх. Виждам как Джеси се връща при Джон, Кейт и Сам. Говорят, но нямам никаква представа за какво. Главата на Джеси се отпуска и виждам как Кейт поставя ръка на рамото му. Шибана предателка! Защо той получава всички съчувствия и успокоение, когато аз съм тази, която току-що беше отвлечена от шибан маниак?
Джон клати глава и потупва Джеси по бузата с кокалчетата на ръката си, но той се дръпва назад грубо. По устните на Джон прочитам „успокой се“ и гледам как Джеси се отдалечава, размахвайки ръце във въздуха, а след това отново започва да скубе чорлавата си коса от безсилие. Джон пак клати глава и този път знам, че казва „копеле“.
Добре! Това е признак, че Джон е съгласен с мен. Мисля, че Джон каза „гадни качества“. Не можеш да станеш много по-гаден от това. Джеси е извън себе си.
Гледам през прозореца, когато се качва в колата, пали и изфучава по пътя, залепвайки ме назад в седалката. Нормалното му шофиране е достатъчно плашещо. Не чакам с нетърпение това пътуване.
– Откъде знаеше, че съм тук? – питам. Не откъсвам очи от гледката, която прелита покрай прозореца ми.
Чувам как трепва, докато завива, и с периферното си зрение виждам, че разтърсва ръката си.
– Няма значение.
– Има значение. – Обръщам се и гледам намръщения му профил. Все още е красив звяр. – Справях се добре, преди да се появиш ти.
Извърта глава към мен. Срещам втренчения му поглед със същата свирепост, която ми предлага той.
– Побеснял съм, мамка му. Целуна ли го?
– Не! – изпищявам. – Той се опита да ме целуне и аз го избутах. Тъкмо си тръгвах. – Мускулите на челото ме болят от толкова много мръщене.
Подскачам, когато удря волана.
– Никога не ми казвай, че съм властен и че прекалявам, чуваш ли?
– Ти си ненужно властен.
– Ава, за два дни хванах двама мъже, които се опитват да се вмъкнат в гащите ти. Бог знае за случаите, когато не съм бил там.
– Не бъди глупав! – присмивам се. – Въобразяваш си неща. – Напълно съм наясно, че не си въобразява. – Откъде познаваш Микаел?
– Какво? – сопва се.
– Чу ме. – По захапването на долната му устна познавам, че мисли усилено.
– Аз купих панорамния апартамент, Ава. Откъде мислиш, че го познавам.
– Той сметна, че е много интересно, когато му казах, че се виждаме от около месец. Защо?
Главата му се извърта рязко към мен.
– Защо говориш с него за нас, мамка му?
– Не говорех, той зададе въпрос и аз отговорих. Защо мисли, че е интересно, Джеси? – настоявам. Усещам, че губя контрол. Извръщам поглед от него и се опитвам да поема въздух няколко пъти.
– Този мъж те иска, довери ми се!
– Защо? – изкрещявам. Обръщам лице отново към него, но той отказва да ме погледне.
Удря волана отново.
– Иска да те отнеме от мен.
– Но защо?
– Просто го иска!
Отскачам назад в седалката си, шокирана и недоволна от уклончивия му яростен отговор. Този разговор няма да ни отведе доникъде. Джеси трябва да се успокои, аз също. Ще задам въпросите си, когато не изглежда така, сякаш може да вкара юмрук през прозореца.
Паркира пред „Луссо“ и аз излизам от колата, преди да е изключил двигателя. Забелязвам Джон, който отбива на паркинга, докато влизам във фоайето. Напълно пренебрегвам Клайв, който излиза иззад бюрото си. Отправям се право към асансьора.
Очаквам Джеси да спре вратата, за да не се затвори, и да се качи, но той не го прави. Очевидно е стигнал до заключението, че и двамата трябва да се успокоим.