Очите му скачат към моите. Паника завладява красивото му лице.
– Ще ме изоставиш ли?
– Трябва да ми отговориш на някои въпроси – отсичам. Заплашвам го. Имам чувството, че това е единствената ми възможност. Има някои неща, които трябва да ми каже. – Защо Микаел се интересува толкова от връзката ни?
– Жена му го напусна – изплюва думите бързо.
– Защото си спал с нея.
– Да.
– Кога?
– Преди месеци, Ава. – Поглежда ме и виждам искреност в очите му. – Тя е жената, която се появи в „Луссо“. Ще ти кажа, преди да заплашиш да ме напуснеш отново – добавя. В тона му има капка сарказъм, която пренебрегвам.
– Не е била разтревожена за теб, нали?
– Вероятно е била, но тя също така ме иска.
– Коя не би? – Чувствам се невероятно спокойна.
Кимва леко.
– Дадох ясно да се разбере, че всичко е свършило, Ава. Спах с нея преди месеци и тя се върна в Дания. Не знам защо е решила да ме преследва сега.
Вярвам му и все пак Микаел уреждаше развода си, а за да се разведеш с някого, отнема време. Трябва да е било преди месеци.
– Значи той иска да ме отнеме от теб, така както ти си отнел жена му от него.
Джеси отпуска глава в ръцете си.
– Не съм я отнел, Ава. Тя го напусна по собствено желание, но... да, той иска да те отнеме от мен.
– Вие се държахте приятелски, ти си купил „Луссо“. – Главата ме боли.
– Това е само параван, Ава, от негова страна. Той нямаше нищо, нищо, с което да може да ме нарани, защото не ми пукаше за нищо. Но сега имам теб. – Той ме поглежда. – Вече знае къде да забие ножа.
Очите ми започват да смъдят. Джеси отпуска ръце, а очите му също са влажни. Не мога да понасям повече да съм далеч от него. Отивам до стола му и Джеси отваря ръце за мен. Пренебрегвам подутата длан и изпълзявам в скута му. Оставям го да ме прегърне силно и да нахлуе във всичките ми сетива. Докосването и миризмата му ме успокояват веднага. Както винаги, когато се докосваме по този начин, се случва нещо необяснимо – всички проблеми, които ни причиняват смут, изглеждат без никакво значение. Оставаме само ние в нашата малка сфера на доволство, успокоявайки се един другиго.
– Ще умра от любов по теб. Не мога да ти позволя да отидеш в Швеция.
Въздишам.
– Знам.
– И трябваше да ме оставиш аз да прибера нещата ти. Не исках да го виждаш – добавя.
Сега му се подчинявам, но не ми пука.
– Знам. Той знае за теб.
Усещам как се сковава под мен.
– Знае за мен ли?
– Каза ми, че си буйстващ алкохолик.
Джеси се отпуска и се смее.
– Аз ли съм буйстващ алкохолик?
Поглеждам към него, защото съм шокирана от небрежната му реакция на нещо толкова пагубно.
– Не е смешно. Откъде знае?
– Ава, честно, нямам представа – въздъхва. – Все едно, информацията му е грешна, защото не съм алкохолик.
– Да, знам – отстъпвам, но съм напълно сигурна, че проблемът на Джеси с пиенето може да пасне някъде по скалата на алкохолизма. – Джеси, какво ще правя? Микаел е важен клиент. – Внезапно ми хрумва ужасно неприятна мисъл. – Дали ме е наел за „Лайф Билдинг“ само заради теб?
Джеси се усмихва.
– Не, Ава. Той не знаеше за нас довчера. Наел те е, защото си талантлива дизайнерка. Фактът, че си също така и зашеметяващо красива, е допълнителна облага. А фактът, че съм влюбен в теб, е още по-голям бонус за него.
– Ти сам се разкри – казвам тихо. – Ако не беше се месил в срещата ми, той никога нямаше да направи връзката.
– Действах импулсивно, когато видях дневника ти – обяснява. Свива рамене. – Все едно, той щеше да те преследва, независимо дали знаеше, че си моя, или не. Както казах, той е неуморен.
Спомням си как очите му се опулиха и на челюстта му заигра мускул, когато зърна дневника ми. Не е било заради това, че съм го сменила. А защото името на Микаел беше записано в него.
– Откъде знаеш? Той е женен. Е, беше женен.
– Това не го е спирало никога преди, Ава.
Сривам се напълно. Вече не мога да работя с Микаел. Не и след като открих това. Боже, трябва да се срещна с него в понеделник. Ще стане ужасна каша. Искам да се разкрещя на Джеси, че не си е държал панталоните закопчани. Спомням си гадното същество, което Джон изхвърли в деня, когато открих какво точно е имението. Мъжът врещеше за съпрузи и съвест, които не пречат на Джеси. Колко бракове е съсипал? Колко съпрузи искат отмъщение?
Изтръгната съм от нежеланите мисли, когато Джеси обгръща лицето ми с ръка.
– Как се озова тук?
Ухилвам се.
– Разсеях твоя назначен пазач.
Очите му проблясват, а устните му потрепват.
– Ще трябва да го уволня. Как успя да се справиш.
Усмивката ми угасва, когато си представям сметката за поправка, която ще получи Джеси.