– Няма да се разсърдя на малко гребане – подхвърлям небрежно.
Джеси вдига сардонично вежда към мен.
– Ще гребем друг път, бебче. Искам да се любим – изрича. Кимва тихо и гледа към мен. Усмихвам се.
Повежда ме през лятната стая към фоайето. Пренебрегвам разочарованите лица на всички жени, които подминаваме и които очевидно са се надявали да си тръгнем поотделно. Джон ни среща при вратата и ми отправя забележителната си усмивка.
– Ще се видим утре – уведомява го Джеси, докато ми отваря вратата.
– Всичко е наред. – Той тупва Джеси по рамото и се отправя към бара.
Джеси поставя ръка на кръста ми, докато ме води навън, и когато се обръщам, зървам Сара да стои на входа на бара. Поздравява Джон, но очите ù са заковани в мен и Джеси, докато напускаме имението. Няма как да сбъркам горчивината по нацупеното ù лице. Предричам пазаруване на чанти на сутринта.
– Остави твоята кола! Ще я вземем утре – казва, докато отваря вратата на своята кола – „Астън Мартин“.
Не споря.
Докато караме по дългата алея, се разминаваме с поршето на Сам, запътило се към имението. Подскачам в седалката.
– Това е Кейт! – изтърсвам. Сам натиска клаксона и вдига палец към Джеси, а аз извивам врат, докато ги подминаваме. Кейт неохотно вдига ръка към мен. – Какво прави тя тук? – питам и поглеждам към Джеси, който държи погледа си на пътя. Мили Боже! – Тя е член, нали? – казвам обвиняващо.
– Не коментирам членовете. Имаме договор за доверителност. – Лицето му е безизразно.
– Значи тя е член!
Свива рамене и натиска копчето, за да отвори портата. Малката мръсница! Защо не ми е казала? Дали е тук по принцип за всички извратени неща, или е тук специално заради Сам? Боже, точно когато мислех, че пламенната ми приятелка не може да ме изненада повече.
Джеси профучава по пътя и натиска няколко бутона на волана. Уредбата се включва и ни обгръща забележителен мъжки глас.
– Кой е?
Джеси започва да потупва волана.
– Джон Леджънд. Харесва ли ти?
О, да. Пресягам се към волана и Джеси отдръпва ръце, за да ми даде достъп до бутоните. Намирам точния и усилвам малко звука.
– Приемам това за „да“ – казва. Подхилва се и слага ръка на коляното ми. Покривам я с моята.
– Ръката ти добре ли е?
– Да. Спри да се притесняваш, жено!
– Трябва да пусна съобщение на Патрик.
– Да, направи го! Нямам търпение да те имам само за себе си утре и през целия уикенд. – Отдръпва ръка от коляното ми и хваща волана.
Пращам бързо съобщение на Патрик. Както очаквах, той отговаря веднага, като ми казва да си взема добре заслужения почивен ден.
Перфектно! Ще прекарам необезпокоявана три дни на Седмото небе на Джеси.
Шестнадесета глава
Влизаме в „Луссо“ ръка за ръка и Клайв ме поглежда неодобрително. Извинителният ми поглед изглежда не върши работа.
– Господин Уорд! – казва предпазливо, като все още гледа мен.
– Клайв! – кимва Джеси и ме повежда към асансьора без повече думи.
Щом вратата се затваря, не съм изненадана, че Джеси ме притиска към стената и тялото му обгръща моето. Мощното пулсиране, с което съм толкова добре запозната напоследък, се спуска право в слабините ми и вените ми се сгорещяват мигновено. Джеси плъзга крак между бедрата ми, забърсвайки сърцевината ми просто така, и аз вече се задъхвам.
– Разстроила си портиера – прошепва. Устните му са близо до моите.
– Проклятие! – едва успявам да изрека думата и Джеси прилепва устни към моите, докато трие пулсиращия си член в мен. Боже, искам да разкъсам дрехите му, но това със сигурност не е любене, не че имам намерение да се оплаквам.
– Защо не носиш рокля? – пита ядосано, докато плъзга езика си в устата ми.
И аз си задавам същия въпрос. Досега роклята щеше да е на кръста ми и Джеси щеше да е вътре в мен.
– Свършват ми роклите.
Изстенва в устата ми.
– Утре ще купуваме само рокли. – Притиска хълбоци напред и нагоре, сблъсквайки се със сърцевината ми.
Въздишам от неприкрито удоволствие.
– Утре ще купим една рокля. – Пресягам се надолу между нас и разкопчавам колана му. Той откъсва устни от моите и потрива влажното си чело в моето. Очите му блестят одобрително, а устните му са разтворени. Потривам опакото на ръката си по панталоните му и усещам как потрепва и подскача под докосването ми. Прокарвам език по долната му устна. После разкопчавам ципа му и освобождавам силно възбудения му член, като обгръщам основата и стискам леко.
Джеси затваря очи.
– С уста! – нарежда нежно.
Вратата на асансьора се отваря във фоайето на панорамния апартамент. Никога не съм се чувствала по-облекчена при мисълта, че само един асансьор идва до последния етаж. Плъзгам гръб надолу по стената, докато не се озовавам клекнала пред Джеси, но неговият горещ, пулсиращ член не е единственото, което привлича интереса ми. Пред очите ми е гневният му белег. Бях сключила договор със себе си да не питам повече, но не мога да спра любопитството си, особено след като Джон каза, че Джеси има склонност към самоунищожаване. Поглеждам нагоре към него и виждам, че ръцете му са неподвижни и подпрени на стената над главата ми, а очите му са приковани в мен.