– Знаеш го – прошепвам.
– Кажи го! Имам нужда да го чуя – гласът му е пропит с отчаяние.
Не се колебая.
– Обичам те. – Целувам пълните му влажни устни и обвивам ръце около врата му, после грациозно се повдигам нагоре, за да го възседна. – Винаги ще те обичам. – Взирам се в красивите му зелени очи, докато се намества на входа ми. Задържа се там и аз се мъча да устоя на желанието да се отпусна върху него.
– Нуждаеш ли се от мен? – пита.
– Нуждая се от теб. – Знам, че това го задоволява, колкото и „обичам те“, ако не и повече.
– Винаги – потвърждава той, а когато навлиза в мен с едно овладяно, търпеливо движение, и двамата поемаме рязко въздух.
Притиска ме към себе си, докато стабилизираме дишането си, а после ме отнася до шезлонга и ме полага на него. Отпуска тялото си надолу заедно с моето, така че връзката ни остава ненарушена. Взира се в мен и от очите му струи невероятна прямота.
– Усещаш ли колко съвършени сме заедно? – Бавно се оттегля и потъва отново навътре, подготвяйки ме за нещо прекрасно. Наистина иска да се любим. – Усещаш ли го? – пита тихо и повтаря изпепеляващото движение, увеличавайки нуждата ми от него.
– Да – потвърждавам тихо. Усещам го от първия път, в който се свързахме. Вероятно дори от първия път, в който очите ни се срещнаха.
Джеси продължава с бавните и сдържани движения, а аз премествам ръце надолу по гърба му и нежно галя твърдата му плът.
– Аз също – прошепва. – Да се обичаме!
Съсредоточавам усилията си да го поема в себе си, докато се плъзга напред и назад, завъртайки ханша си всеки път и приближавайки ме до оргазма. Гледа ме с благоговение и преданост, а очите ни горят. Търпението и волята му да поддържа стабилния и сладък ритъм ме карат да го обичам още повече. Наистина нежно ме обладава.
Бръчката му плува във влага, която дори в хладния въздух около нас блести по челото му. Не мога да устоя и обгръщам с ръка лицето му с копнежа да го докосна. Той се взира в очите ми, а тялото му трепери върху моето. Пулсира вътре в мен и инстинктивно се свивам около него, докато той въздиша тежко.
– Боже, Ава! – шепне. Потъва навътре и притиска силно. Прецизните движения по вътрешната ми стена причиняват опустошение в тялото ми. Изпитвам желание да се отблъсна нагоре и да хвана оргазма, който се задава.
– Не мога вече да се сдържам – дишам тежко.
– Заедно! – пъшка той и аз напрягам бедра, докато той отново нахлува напред, този път с по-малко контрол. Диша задъхано и полага чело върху моето. Овладява се при следващото възхитително гмуркане.
– Свършвам, Джеси! – стена и усещам как самоконтролът ми се изпарява.
Силен вик съпровожда оргазма ми.
Джеси забързва и свършва заедно с мен.
– Боже! – крещи и напъва за последен път, като се задържа дълбоко, а после се срива отгоре ми, за да изживее с мен последиците. Членът му пулсира, докато свършва. Чувствам се изпълнена, стоплена и завършена.
– Мамка му! – Унасям се и очите ми се затварят от доволство. Този мъж има пряка връзка с копчето ми за освобождаване.
– Езикът! – мърмори в шията ми през задъханото си дишане. – Мислиш ли, че някога ще спреш да ругаеш?
– Ругая само когато ме предизвикваш или ми доставяш удоволствие – защитавам се и изписвам с върха на пръста си „Мамка му!“ върху гърба му. Той се надига на лакът, за да може да погледне в очите ми. После с пръста си бавно изписва „Езикът!“ върху гърдите ми и целува всяко от зърната. Ухилвам се, когато ме стрелва с поглед. Очите му танцуват дяволито, докато стисва леко една от твърдите пъпки.
– Ох! – смея се.
Пуска зърното ми и прокарва мокър кръг около гърдата ми, а после сграбчва хълбока ми. Подскачам под него и изписквам, когато забива отново зъби в зърното ми. Тялото ми застива за миг. Веднага схващам каква е играта му.
– Не можеш! – извиквам, докато той бавно започва да масажира хълбока ми с върховете на пръстите си, стиснал със зъби зърното ми. Затварям очи и размърдвам крака, опитвайки да спра рефлекса си да го изхвърля от себе си. – Джеси, моля те, спри! – Чувам как се смее и усилва натиска върху хълбока и върху зърното ми. – Моля те! – изписквам през кикот. Зърното вероятно би ме боляло, ако не ме разсейваше непоносимото изтезание на хълбока. Той ме подлудява.
Дробовете ми крещят от благодарност, когато изпускам въздух. Събирам сила да заглуша мъчението му. Застивам под него и сякаш след цяла вечност той пуска хълбока ми и започва да смуче зърното ми.
Въздъхвам.
– Ти си този, който ще получи наказателно чукане.
Отново сграбчва хълбока ми.
– Ава! – кара ми се и пак засмуква зърното ми. Издишвам тежко със задоволство и затварям очи, докато Джеси обхожда части от тялото ми с езика си.